3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 567
С., 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 689/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.04.2010 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 21.11.2008 г. по гр.д.№ 16451/2008 г. на Софийски районен съд, 36 с-в. С последно е признато за установено по иск на Мария А. Д. срещу [фирма] с правно основание чл.124 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 603.69 лв., представляваща част от начислена от последния коригирана стойност на консумирана електрическа енергия за периода 09.12.2007 г. – 07.03.2008 г. на основание констативен протокол № 1001370 от 07.03.2007 г. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ищцата 800 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация по „въпрос, касаещ основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия за изминал период от страна на елетроразпределителното дружество, както и има ли право електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период”, който въпрос бил противоречиво разрешаван от съдилищата. Представени са четири решения на Софийски градски съд, но без данни да са влязли в сила.
Ответницата по касация Мария А. Д. оспорва допустимосттта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК и моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че ответникът не е имал нормативно основание да извършва корекции за минал период. Такава възможност била предвидена в ОУ към договора, но по съображения, че констативният протокол има характера на частен документ, според съда той би могъл да обвърже ищцата само при хипотезата, че е съставен по реда и начина, установени в ОУ, които в случая не са спазени. Въз основа на тези съждения е прието, че констатациите в съставения от ответника констативен протокол не са противопоставими и не обвързват ищцата при заявеното от нея оспорване на документа.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатия материалноправен въпрос има значение за крайното решение по делото, тъй като по тях има постановена по реда на чл.290 ГПК практика. Служебно известни на настоящия състав са решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о. В посочените решения е обосновано становището, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия е лишена от законово основание – както за времето на действие на отменените ЗЗЕ и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове – ЗЕ (обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003 г.) и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. към него (обн. в ДВ бр. 74/24.08.2004 г.).
Даденото от въззивния съд разрешение по посочения въпрос е съобразено изцяло с цитираната съдебна практика, като за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че касаторът не доказва наличието на сочената от него допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото невлезлите в сила решения, каквито са представените от него, не формират съдебна практика.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Съобразно изхода на делото на ответницата по касация следва да се присъдят разноски за производството в размер на 400 лв.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2010 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Мария А. Д. разноски по делото в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: