4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение , в закрито заседание на 01.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 246/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т.- БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 76 от 13.08.2009 год., по т.д.№ 292/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на П. окръжен съд от 28.05.2007 год., по гр.д.№ 400/2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищец срещу „З. С., гр. П. обективно съединени искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху сумата общо от 162 265.05 лв., последната произтичаща от договорно неизпълнение по сключени между страните договори: № ВG -44-М от 07.10.2003 год., допълнен с анекси № 1/ 18. 11.2003 год. и № 2/10.06.2003 год.; № ВG-18-М от 30.03.2004 год. и № лева – ВG – 45-М от 28.07.2004 год. и неустойка за забава, както и искането за деловодни разноски.
В останалата част решението на ПОС е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В подробните си съображения, съдържащи се в касационната жалба касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в хода на производството по делото между страните на 18. 11. 2005 год. е сключено извънсъдебно споразумение, с което двустранно е определен окончателният размера на възникналите задължения, предмет на спора, като поддържа, че представено не като писмено доказателство, установяващо настъпила промяна в стойностния израз на дълга на ответника, а с единствена цел да опровергае оспорените от последния писмени доказателства относно възникналото в полза на ищеца вземане, не съществува процесуална възможност за възприемането му като писмено доказателство, извън контекста на извънсъдебно признание за автентичността и истинността на останалите приложени по делото документи.
Поради това крайният правен извод на Софийски апелативен съд за недължимост на претендираното обезщетение за забава, обоснована с отсъствие на включено в преобразувания по процесното споразумение дълг перо „лихва за забава” е необоснован и изграден в нарушение на материалния закон- чл.86, ал.1 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Въведеното от касатора твърдение е, че с атакуваното решение въззивният съд е нарушил чл.86, ал.1 ЗЗД, както и че „обжалваното решение е постановено в нарушение на нормата на чл.294, ал.1ТЗ”, което противоречи на възприетото в обратен смисъл разрешение, обективирано в решение № 202 от 31.05.2007 год., по т. д. № 649/2006 год. на І-во т.о. на ВКС, приложено по делото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е редовна и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт се явява процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационен контрол.
За да постанови обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд е приел, че по силата на сключено в хода на делото на 18. 11.2005 год. между страните извънсъдебно споразумение, последните, чрез взаимни отстъпки и частично прихващане с насрещни вземания на ответника са установили окончателния размер на дължимите от последния суми по процесните договори, поради което и с оглед преобразуващото му действие липсата на включено в общия размер на преобразувания дълг перо „лихва за забава”, изключва наличието на възникнало в полза на ищеца вземане за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавените главници по отделните договори.
Обстоятелството, че с извършеното плащане ответникът е погасил пълния размер на задължението си спрямо ищеца в неговия преобразуван вид, съобразявайки договорения от съконтрахентите начин на престация, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод за отсъствие на забавено изпълнение, обуславящо отговорността на длъжника за обезвреда по общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД.
Като допълнителен аргумент в тази насока е възприета клаузата на т.11 от споразумението, приемаща за ликвидирани с изпълнението на преобразувания дълг и всички претенции на страните, произтичащи от процесните договори, съществували до подписване на същото.
Следователно от решаващите мотиви на въззивния съд следва, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.294, ал.1 ТЗ, доколкото по възприетите с т.1 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС критерии въобще може да се счете, че такъв въпрос е формулиран, то той е не само ирелевантен за крайния правен резултат по делото, но не е и бил предмет на обсъждане, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Що се касае до другия съдържащ се в изложението на по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, който уточнен и преформулиран в съответствие с дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната указания се свежда до предпоставките за присъждане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, същият, като включващ се в предмета на спора и обусловил неговия краен изход се явява значим по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, но отсъствието на противоречие с цитираната и приложена по делото съдебна практика- решение № 202 от 31.05.2007 год., по т. д. № 649/2006 год. на І-во т.о. на ВКС при разрешаването му, изключва визираното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че общата уредба на законната лихва, съдържаща се в чл.86, ал.1 ЗЗД важи и за търговското право, както това изрично е прието в цитираното решение на ВКС, не означава, че при сключване на спогодба между търговци не може да бъде уговорено друго.
Именно, поради това и в съгласие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.86, ал.1 ЗЗД позовавайки се на съдържанието на подписаното между страните споразумение и на неговото установително и преобразуващо действие, въззивният съд е отрекъл, при извършено своевременно плащане на окончателно определените в същото суми и отсъствие на включено в тях перо „ лихви за забава” да е налице основание за присъждане на обезщетение за забава по вече преобразувания дълг.
Или в заключение следва да се посочи,че доколкото разрешаването на въпроса за приложението на чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловено от конкретните, специфични за всяко от съпоставяните дела факти и доказателствен материал, то различният краен правен резултат в случая не е обусловен от съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то той, предвид цитираната съдебна практика е неприложим – арг. от т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010 год..
Неотносими към допускане на касационното обжалване, въпросите, касаещи правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, въведени от касатора не следва да бъдат обсъждани- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 76 от 13.08.2009 год., по т.д.№ 292/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: