4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 643 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. И. Б. от [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 2837/19.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 10522/2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 1028426/11.06.2009 год. срещу разпореждане на СРС от 15.05.2009 год., по гр.д.№ 203/2009 год. за връщане на подадената от последния искова молба вх.№ 74343/30.12.2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество предявения установителен иск по чл.124 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на процесуалния представител на частния касатор е, че “обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и разглеждането му е от съществено значение за споровете, касаещи установителните искове, целящи защита на несеквестируемото имущество на длъжници и оспорване действията по вкарването им в масата на несъстоятелността от страна на синдика”.
Като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК са посочени : решение № 311/2004 год., по гр.д.№ 567/2003 год. на ІІ-ро г.о. на ВКС; решение № 92/99 год., по гр.д.№ 3107/97 год. на ІV-то г.о. на ВКС; решение № 682/86 год., по гр.д.№ 354/86 год. на І-во г.о. на ВКС и решение № 2196/56 год., по гр.д. № 4029/56 год.на ІV-то г.о на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстнационен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и , касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния контрол над въззивните съдебни актове, към която чл.274, ал.3 ГПК препраща, обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК абсолютни процесуални предпоставки- основна и допълнителна.
Първата – водещата предпоставка за допускане на касационната жалба, респ. частната касационна жалба до разглеждането и по същество предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК, съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснение.
Диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, изключват съществуването на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на постановеното решение и оплакванията на касатора и общо поставени въпроси, да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, като го формулира.
Следователно обстоятелството, че в случая в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният касатор, чрез своя процесуален представител не е посочил такъв конкретен и специфичен за настоящето делото въпрос на материалното или процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на Софийски градски съд за приетата липса на правен интерес за жалбоподателя, като ищец, от предявяване на установителен иск за собственост на ? ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], заедно с принадлежащите му ид.ч. и от общите части на сградата и на правото на строеж, основан на чл.124 ГПК срещу на М. И. Н., в качеството му на синдик на ЕТ К. Б., упражняващ търговска дейност под фирма” К. ФРУКТ- К. Б.”, с.Т., извън твърдението за несеквестируемост, изключва наличието на главната, водеща предпоставка за допускане касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество от касационната инстанция, независимо от правилността или не на обжалвания съдебен акт, вкл. дали е налице благоприятен за страната правен резултат.
При отсъствие на формулиран правен въпрос, който да има обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, въведеният критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не подлежи на обсъждане.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК освен липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, липсва и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, нито с вида на разглеждания правен спор или процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както това изрично е прието в т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото точното прилагане на закона по вложени от законодателя смисъл в същото това основание е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или към промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото – предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенството на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, то липсата на аргументация в тази насока въобще изключва възможността за преценката му.
Липсва и посочена от частния жалбоподател задължителна съдебна практика на ВКС, по см. на т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и поради недоказаност на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК исканият достъп до касационен контрол е неоснователен.
Що се касае до подробните съдържащи се в самостоятелните касационни жалби на Б. и на неговия процесуален представител оплаквания за неправилно приложение на закона, то като относими единствено към основанията за касиране на обжалвания съдебен акт и касаещи правилността на същия, те, поради отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност за обсъждането им в производството по преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, не могат да бъдат взети предвид, дори и да са евентуално основателни.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 2837/19.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 10522/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: