3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 801/2009 година
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 800 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 1265/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 04.03.2009 г. по т.д.№ 32/2009 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд е разделил производството по предявените от частния жалбоподател обективно съединени искове, като оставил за разглеждане иска за заплащане на лизингови вноски в размер на 79 200 лв., а искът по чл.92, ал.1 ГПК е постановил да се разгледа от Софийски районен съд.
В частната касационна жалба са развити съображения за постановяване на определението при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания. Излага доводи
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за селектиране на частната касационна жалба се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимостта на разделянето на обусловения от обуславящия иск и препращането на обусловения по подсъдност на долната инстанция. Становището си за противоречивото разрешаване на повдигнатия процесуалноправен въпрос подкрепя с приложени към изложението съдебни актове на ВС – Определение 137-67-ІІ, сб.159; Решение 1162-73- ІІ, сб.110 и Решение 520-83-ІІ, сб.116.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Атакуваният от частния жалбоподател пред С. съдебен акт е от категорията на определенията, постановени по движението на делото. С разпоредбата на чл. 210 ГПК е предвидено, че ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, като в ал. 2 от посочената разпоредба законодателят е предоставил на съда възможността да раздели предявените искове в случай, че същите не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. Следователно обективното съединяване на исковете зависи от преценката на сезирания с тях съд – ще се затрудни ли производството от съвместното им разглеждане и ще се постигне ли процесуална икономия. Тази преценка не подлежи на инстанционен контрол, тъй като обективното им съединяване от ищеца, така както и разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 800 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 1265/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: