3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
С., 18.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 561/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. Ч. от [населено място] срещу определение от 26.02.2010 г. по гр. д. № 5012/2003 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение от 09.08.2004 г.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, като поддържа, че на посочените от него адреси съобщение за постановеното решение не е било връчено, а приложеното по реда на чл.51, ал.2 ГПК (отм.) е изпратено на адрес, какъвто не е съобщавал и от него не е бил призоваван.
Ответницата по частната жалба З. Г. К. не е заявила становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В първоинстанционното производство, образувано по предявен от З. Г. К. иск ответникът и настоящ жалбоподател е бил призоваван от адреса по исковата молба – [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ет.4, ап.65, както и чрез процесуалния му представител адв. Н. на посочения в пълномощното му адрес на кантората в [населено място], [улица]. Съобщението за постановеното по делото решение е приложено по реда на чл.51, ал.2 ГПК (отм.) след връщането му в цялост с отбелязване, че лицето не живее вече на посочения адрес.
Във въззивното производство частният жалбоподател е призоваван чрез повереника му адв.Н. на посочения в пълномощното адрес, от който съобщението за постановеното по делото решение е върнато в цялост с отбелязване, че същият е напуснал кантората и не е оставил нов адрес. Съобщението, изпратено на жалбоподателя на адреса му в[жк]отново е било върнато в цялост и изготвено ново на посочен от негов съсед адрес в[жк], [жилищен адрес] което също е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведение на живущия в съседния апартамент С. З. Я., на него няма такова лице.
При така установените факти съдът законосъобразно е приел, че същите не се обхващат от фактическия състав на разпоредбата на чл.37, ал.1 ГПК (отм.), застъпвайки същевременно становището, че правилно с разпореждането от 18.10.2004 г., като е констатирано, че са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ГПК (отм.), съобщението до частния жалбоподател е приложено по делото като надлежно връчено. От това е направен извод, че касационната жалба, приложена към молбата по чл.37, ал.1 ГПК (отм.) от 15.04.2009 г. се явява просрочена и като такава не следва да бъде администрирана.
Не се оправдават доводите на частния жалбоподател за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ГПК (отм.), обоснован с пропуск на въззивния съд да изпрати съобщение за решението си на посочените в първоинстанционното производство два нови адреса за призоваване. На проведеното на 12.12.2000 г. съдебно заседание, на което се твърди, че те са били съобщени, ход на делото не е бил даден поради нередовното му призоваване, а в кориците му липсват данни такива изобщо да са били посочени.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2010 г. по гр. д. № 5012/2003 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: