5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
С., 02.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 959 /2010 година
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на БИЗНЕС И. ЦЕНТЪР [фирма]/н/ с вх.№ 6031/2010 год. и частна касационна жалба на „С. П.” ООД /н/с вх.№6030/ 24. 06.2010 год., първата – против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 804 / 17.05.2010 год., по гр. д.№ 776/2010 год., в частта с която е потвърдено разпореждане № 4217/ 28.12.2009 год. на Врачанския окръжен съд за връщане, като просрочени -„допълнителна въззивна жалба” от 16. 04. 2009 год., подадена от настоящия частен жалбоподател, а втората, в частта, с която на същото основание е потвърдено горепосоченото разпореждане на В. за връщане въззивната жалба на синдика на [фирма], [населено място], с вх. на В. № 1391/ 05.05.2009 год..
В депозирано към всяка от частните жалби изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК е обосновано касационно обжалване по приложно поле.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І.По частната касационна жалба на БИЗНЕС И. ЦЕНТЪР [фирма]/н/:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въведеното от частния жалбоподател оплакване се свежда до неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.260, ал.2, т.1 ГПК, във вр. с чл.259 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Основният довод е, че когато т.нар.„допълнителна въззивна жалба” е подадена в срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба на страната срещу първоинстанционния съдебен акт на В., по т.д.№ 778/2008 год., оставена без движение по реда на чл.262, ал.1 ГПК, то не е налице процесуална пречка, създадена от действащия ГПК, същата да се счита за пояснителна на основната, поради което не подлежи на връщане, като подадена след изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК, щом първата е в рамките на така установения преклузивен срок.
Позовавайки се на липсата на изрична законова разпоредба в действащия процесуален закон и отсъствие на трайно установена съдебна практика по значимия за конкретния изход на делото в обжалваната му част, въпрос на процесуалното право – дали в срока, в който въззивната жалба е оставена без движение от страна на жалбоподателя може да се внася допълнение към нея, частният жалбоподател е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Искането е неоснователно.
За да постанови обжалвания съдебен акт, в разглежданата му част, въззивният съд е приел, че „допълнителната въззивна жалба” няма самостоятелен суспензивен и деволутивен ефект, поради което същата може да бъде ценена само като пояснение към вече подадената срок основна въззивна жалба, но само, ако изложените в нея твърдения и искания са включени в последната, за какъвто явно не е възприет разглеждания случай.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съд се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос се явява значим за крайния правен резултат по конкретния правен спор, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия не са налице специфичните изисквания на поддържаното от частния жалбоподател основание – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Съобразно разясненията в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС формулираният, като попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тогава, когато решаването му е предпоставено било от необходимостта чрез тълкуване да бъде разкрит точния смисъл на приложимата правна норма, когато тя е неясна, непълна или противоречива, било от нуждата за осъвременяване на съществуващата трайна съдебна практика по приложение на относимата към разглеждания спор правна норма, обусловено от настъпила промяна в обществените условия и правната мисъл, при които е била създадена, каквито данни по делото отсъстват.
Освен, че разпоредбите на чл.259 и чл.262 ГПК са ясни и непротиворечиви, то и при действието на ГПК / отм./ – чл.197 и сл., в последователно създадената непротиворечива съдебна практика никога не е съществувало съмнение относно правната характеристика на т. нар.”допълнителна въззивна жалба” и отсъствието на породен от същата самостоятелен суспензивен и деволутивен ефект, както и относно липсата на процесуална възможност чрез последната да бъдат въведени за първи път нови твърдения и искания, които нямат характер на пояснения на основната, подадена в срок въззивна жалба или съществено я изменят.
Обстоятелството, че така съществуващата съдебна практика, с която Софийски апелативен съд се е съобразил, няма основание да бъде променяна, за да бъде възприета различна изключва и основателността на визирания селективен критерий.
ІІ. По частната жалба на [фирма]/н/, [населено място]:
Частната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК е процесуално допустима по критериите на чл.274, ал.3 ГПК.
Оплакването на частния жалбоподател, представляван от управителя си Д. П., за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение в частта му, предмет на тази частна жалба, е обосновано с наличието на възложена самостоятелна представителна власт на синдика по отношение обявеното в несъстоятелност ТД и произтичащи от последната право на самостоятелно и независимо от законните органите на същото, да бъде уведомен за поставения съдебен акт, както и самостоятелно процесуално правомощие на въззивна жалба.
В тази вр. са изложени и подробни доводи за несъобразяване от страна на въззивния съд на специалните разпоредби на ТЗ в раздел „Несъстоятелност”, без обаче, да са цитирани конкретни такива, относими към поставения въпрос.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че по отношение на обусловилия крайния правен резултат по делото, в частта му, предмет на предприетото от [фирма]/н/, обжалване, процесуалноправен въпрос – за правото на синдика в рамките на представителната власт по чл.658 ТЗ да подава от името на длъжника самостоятелна жалба срещу съдебен акт, за който е бил уведомен отделно от законния представител на последния, с оглед самостоятелния предоставен му срок за обжалване, липсва установена съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Искането е неоснователно.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба с вх.№ 1391/25.05.2009 год., въззивният съд е възприел изцяло, като основан на закона и доказателствата по делото извода за просрочието и, предвид въведения с чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок за въззивно обжалване и датите – на редовното уведомяване на страната за постановения въззивен съдебен акт – 16.03.2009 год.и на подаване на въззивната жалба от името на търговеца- 25.05.2009 год..
От съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд, в което с оглед правомощията на последния и постановения в тази му част, краен правен резултат по делото, са инкорпорирани и мотивите на първоинстанционното разпореждане следва, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, по арг. от т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, притежава правната характеристика на значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на същия, по изложените по- горе съображения относно вложеното от законодателя съдържание в критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и дадените с т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, не е осъществено допълнителното основание за достъп до касационен контрол, аргументирано в случая единствено с „неоткриване на съдебна практика”.
Само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че ако се приеме тезата на частния жалбоподател, то въобще би липсвала процесуална възможност, при отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 26, ал.2 ГПК, настоящия частен жалбоподател с така подадената частна касационна жалба, представляван от управителя си П. да упражнява чужди процесуални права – тези на синдика.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че на ДТ [фирма], /н/, в качеството му на ответник по т.д.№ 778/ 2008 год. на В. първоинстанционното решение № 82/05.02.2009 год., е било редовно връчено на 16.03.2009 год. чрез С. П., в качеството и на служител по см. на чл.50, ал.3 ГПК/ л.118/, което обстоятелство е и съобразено от въззивния съд.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 804/17.05.2010 год., по гр. д.№ 776/2010 год., по частна касационна жалба на БИЗНЕС И. ЦЕНТЪР [фирма]/н/ с вх.№ 6031/2010 год. и частна касационна жалба на „С. П.” ООД /н/, с вх.№ 6030/ 24. 06.2010 год., в частта с която е потвърдено разпореждане № 4217/ 28.12.2009 год. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: