2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 645
С.,. 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 8 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 445-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],г.С.,[населено място] срещу въззивното решение от 10.12.09г. по г.д.№ 4017/09г. на СГС, ІV-А с-в, с което е оставено в сила решението от 4.11.08г. по г.д. № 18873/08г. на СРС, 76-ти с-в. С последното е осъден касатора [фирма] да заплати на първоначалния ищец В. С. И./поч.19.03.09г./ и заместен в процеса от законните си наследници М. Х. И., Д. В. И.-Б. и Х. В. И. сумата от 2067.12 лв., представляваща чисто дължимо възнаграждение за длъжност член на съвета на директорите на [фирма] за периода 1.05.08г.-30.06.08г., ведно със законната лихва, считано от 8.07.08г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по въпроса кой е компетентния орган в АД, който има право да спира изплащане дължимите възнаграждения на член на СД.
В тази връзка касаторът развива съображения, че това е СД, а не ОС на акционерите.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно правомощията на кой орган на управление на АД е да спира изплащане възнагражденията на член на СД, какъвто несъмнено е бил първоначалния ищец В. С. И..
Систематическото и логическо тълкуване на чл.244 ал.7 изр.2-ро ТЗ и чл.221 т.5 ТЗ налага извода, че единствено в правомощията и дискрецията на ОС на АД е да спира изплащане възнагражденията на член на СД. Такива правомощия СД не притежава, в който смисъл е и приетото в обжалваното въззивно решение.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 244 ал.7 изр.2-ро ТЗ е ясна, поради което не са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1т.3 ГПК за допускане на касационната жалба на [фирма],г.С.,[населено място] срещу въззивното решение от 10.12.09г. по г.д.№ 4017/09г. на СГС, ІV-А с-в,
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 10.12.09г. по г.д.№ 4017/09г. на СГС, ІV-А с-в,
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.12.09г. по г.д.№ 4017/09г. на СГС, ІV-А с-в,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: