3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 12/2011година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на И. К. А. от [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 3353 от 01.11.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 1722 / 2010 год., с което е потвърдено определение № 12422/06.08.2010 год., по гр.д.№ 9989/201 год. на Варненския районен съд, в частта относно прекратяване на делото по предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу [фирма], гр. В. установителен иск.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на въведените от страните доводи и доказателствената сила на оспорения документ, изходящ от ответника- протокол № 282967/22.02.2010 год..
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на жалбоподателя е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан със същността на иска по чл.124, ал.4 ГПК и възможността същият да бъде разглеждан като включващ две кумулативни претенции за неавтентичност и за невярност на оспорвания документ” се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същевременно, според изложеното, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се явява и разрешеният с обжалвания съдебен акт „материалноправен въпрос”, а именно: „Когато с частен свидетелстващ документ издателят удостоверява факти, изгодни за трето лице, то тогава този документ подлежи ли на самостоятелно оспорване по реда на чл.124, ал.4 ГПК?”.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, попадащ в обсега на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено в частта му, по предявения от И. К. А. срещу [фирма], гр. В. иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на издаден от ответника констативен протокол № 282067/22.02.2010 год., въззивният съд е счел, че същият като частен свидетелстващ документ, съставен едностранно от една от страните по спора, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а същият я преценява по свое вътрешно убеждение, като съдържащите се в документа констатации подлежат на опровергаване в рамките на висящ процес с всички допустими от ГПК доказателствени средства, поради което самостоятелното му оспорване, както по реда на чл.193 ГПК, така и по реда на чл.124, ал.4 ГПК е недопустимо.
Следователно решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси/ неправилно вторият от тях е определен като материалноправен/ нямат обуславящо за крайния правен резултат по делото значение, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна, обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че изписване законовия текст на визирания селективен критерии не удовлетворява изискването за неговата аргументация, както това изрично е разяснено в т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год., то обстоятелството, че нито в съдебната практика, нито в правната доктрина съществува колебание относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, който има правната характеристика на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател само, когато последният удостоверява неизгодни за себе си факти, а в останалите случаи се преценява от съда по негово вътрешно убеждение, наред с всички обстоятелства по делото, изключва поставените от касатора процесуалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че по приложението на чл.124, ал.4 ГПК – норма, аналогична на чл.97, ал.3 ГПК/ отм./ съществува трайно установена непротиворечива съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна и с която въззивният съд е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 3353 от 01.11.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 1722/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: