3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№759
София, 06.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 301/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „К. И. В&Ko” ООД, гр.С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1589 от 14.12.2009 год., по т.д.№ 1008/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 65 от 06.01.2009 год., по гр.д.№ 1262/2004 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу „БЪЛГАРСКА Б. ЗА Р. / Н. Б./ иск с правно основание чл.307 ТЗ за постановяване изменение в условията на сключен между страните договор за банков кредит № 014/07.06.2000 год. в посочения в исковата молба смисъл.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, свързани с преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване, основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че „ казусът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, като в тази вр. отново подробно са изложени твърдяните от касатора факти и са обсъдени изводите на решаващия съд.
Критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументиран с отсъствието съдебна практика и на произнасяне от ВКС „по идентичен казус”, както и с „особената правна сложност на делото”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК изрично е възразила по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се както на липсата на конкретно формулиран от касатора въпрос на материалното и процесуално право, който да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, така и на аргументи,обуславящи наличието на общото правно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е редовна и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС се явява процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, основанието за допускане на касационното обжалване в случая- отсъства.
Касаторът въобще не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който – обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и доколкото такъв въпрос не би могъл да бъде изведен, без да бъде нарушено диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, нито от твърденията, съдържащи се в обстоятелствената част на изложението към касационната жалба, представляващи по своята правна същност касационни основания по см. на чл.281, т.3 ГПК, нито от съдържанието на самата касационната жалба, то главното основание за селектиране на касационните жалби се явява недоказано.
Несъмнено е, че предвид дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения формалното изписване на законовия текст на чл.307 ТЗ и възпроизвеждане на твърдяната от страната фактическа обстановка по спора, не се явяват и не могат да бъдат възприети за конкретно посочен правен въпрос, обосноваващ наличие на общата процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол, въз основа на която следва да се извърши и преценка на въведения допълнителен критерий.
Но дори и с оглед данните по делото да се приеме, че разрешеният от въззивния съд значим по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл материалноправен въпрос, обусловил съдържанието на обжалваното въззивно решение е този относно предпоставките при които може да бъде уважен конститутивния иск по чл.307 ТЗ, то не е налице визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Липсата на изложени от касатора съображения относно значението на този въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото, съответстващи на дадените в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в тази насока задължителни за съдилищата в страната разяснения, към които твърдяното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отсъствие на съдебна практика на ВКС „по идентичен с разгледания от въззивния съд казус” и сложността на делото са неотносими, изключва наличието на поддържания критерий.
Отделен в тази вр. е въпросът, че всички наведени в изложението към касационната жалба доводи, вкл. за неизправността на длъжниците на касатора, факт, който въззивният съд изрично е обсъдил, приемайки, че като известен на последния преди сключване на процесния договор, той не би могъл да бъде възприет като обстоятелство по см. на чл.307 ТЗ, по своята правна същност на оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК, като ирелевантни за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1589 от 14.12.2009 год., по т. д. № 1008/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: