О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 268
София, 12.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1013/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Д., ЕТ с фирма „Е.-Е. Д.”, [населено място] срещу решение № 198 от 16.04.2010 г. по гр.д.№ 1354/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 148 от 10.04.2009 г. по т.д.№ 233/2007 г. предявеният от [фирма] срещу касаторката иск с правно основание чл.327 ТЗ е уважен за сумата 22 010.96 лв., а обективно съединения иск по чл.92 ЗЗД за сумата 2 178 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че с въззивната жалба е извършено едновременно изменение на фактическото основание и на петитума на иска, по което апелативният съд недопустимо се е произнесъл по съображения, че се касае до ново защитно средство, предприето от ищеца чрез уточняване на исковата молба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по значим за делото правен въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на изменението на иска пред въззивната инстанция, по отношение на който счита, че разрешението по него противоречи на ТР № 87/1964 г. на ОСГК на ВС, на задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за местоизпълнението на задължението за предаване на вещта при дистанционната продажба в хипотезата на чл.68, б.”в” ЗЗД във вр. с чл.330, ал.1 ТЗ, като поддържа, че при родово определените вещи предаването следва да бъде осъществено в седалището на продавача.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор, в който моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за основателен предявения от ищеца иск за заплащане на цената на 44 тона натриев силикат, въззивният съд приел, че в доставените на ответницата по сключения между тях договор 65 тона се включват и изтеглените обратно от нея 23 460 кг., по отношение на които първоинстанционният съд отхвърлил иска. Счетено е за неоснователно възражението на ответницата, че ищецът недопустимо е изменил иска с въззивната си жалба чрез въвеждане на твърдението, че фактурираните от него 44 тона са част от доставените й 65 тона е счетено за неоснователно по съображения, че не се касае до нарушение на забраната чрез въвеждане на нови факти да се изменя основанието, а до уточняване на изложената в исковата молба фактическа обстановка. Изтъкнато е, че въведените с нея твърдения за незаплатени от ответницата 44 тона натриев силикат, съставляващи и основанието на иска са останали непроменени и във въззивното производство, в което ищецът разяснил, че цената на изтеглените със съгласие на ответницата 23 460 кг. не са предмет на иска.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените по-горе въпроси не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая пред въззивния съд не е правено и допускано изменение на иска и твърдяното противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не е налице. За разлика от недопустимото според цитираната задължителна практика изменение на иска пред въззивната инстанция, поясняването или допълването на първоначалната искова молба, с които се уточняват или въвеждат нови твърдения по вече въведените с нея обстоятелства е допустимо във всяка от инстанциите по същество. Именно това е сторено в разглеждания случай чрез въведеното от ищеца уточнение досежно общо доставеното на касаторката количество натриев силикат, доказателства в подкрепа на което са били представени пред първоинстанционния съд.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на въпроса относно местоизпълнението при дистанционните продажби. Така поставен този въпрос предполага обсъждане на въведени фактически твърдения, преценка на конкретните доказателства, събрани в рамките на съдебното производство и в частност, анализ на конкретни договорни клаузи. Нормата на чл.68 ЗЗД е диспозитивна и не се налага разясняването й посредством основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът дали в случая е престирано съобразно договореното местоизпълнение е свързан с преценка на конкретните факти и събраните доказателства по делото, а подобна проверка би могла да се извърши от ВКС едва след допускане на касационно обжалване, но не и при селекцията по допустимост на касационните жалби.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2010 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 16.04.2010 г. по гр.д.№ 1354/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. Д. да заплати на Д. К. Д. разноски по делото в размер на 360 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: