3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 556
С., 02.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 796/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1611 от 22.12.2009 г. по гр.д.№ 2020/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 15/2008 г., с което е уважен предявения иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. за децата на починалия при ПТП и 45 000 лв. за съпругата му.
Недоволна от решението е касаторът М. Г. К., представлявана от адв.И.Ч. от АК-Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд в противоречие със съдебната пратика е приел, че въпросът за съвината на пострадалия е била изследвана в наказателното производство и не може да се пререшава от граданския съд. Поставя и процесуалноправния въпрос, свързан с допустимостта на контитуирането на трети лица като помагачи на страната на ищеца, които първоначално са били посочени като ответници в исковата молба.
Ответниците С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К. не са взели становище по жалбата.
Третите лица помагачи Г. фонд и [фирма] не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е над 1 000 лв. намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
В съобразителната част на обжалваното решение е посочено, че право на ищците е да преценят кой иск да предявят – прекия или този срещу застрахователя, който в случая е бил привлечен като трето лице. Изложени са съображения, че в наказателното производство, приключило със споразумение по чл.414зНПК е установена вината на ответницата и настояща касаторка за смъртта на наследодателя на ищците, настъпила в резултат на причиненото от нея ПТП, в което производство е бил изследван и въпросът за евентуалната съвина на пострадалия, но такава не е била доказана, а и в гражданския процес доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат не били събрани. Напротив, събраните такива сочели, че пострадалият се е движил по път без тротоар с лице към движещите се в насрещното движение, не е променило внезапно посоката си, които данни според съда не могат да обуславят приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос има значение за крайното решение по делото, но той нито е разрешеван противоречиво от съдилищата, както се твърди в изложението, без да се представят съдебни актове в негова подкрепа, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.222 ГПК (отм.), аналогичен на чл.300 от действащия ГПК е налице трайно установена съдебна практика, според която влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно въпроса извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските му последици, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в гражданския процес. С тази константна практика е съобразено и решението на въззивния съд, с което въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат е разрешен въз основа на събрани в гражданския процес доказателствени средства.
Не обосновава приложно поле на касационното обжалване и процесуалноправният въпрос за допустимостта на извършеното от съда конституиране на първоначалните ответници по иска като помагачи на една от страните. Този въпрос също не е значение за точното прилагане на закона и развитието, тъй като по него е налице трайна съдебна практика, според която е допустимо като помагач на някоя от страните по делото да бъде конституирано лице, което поради отказ от иска е загубило качеството си на ответник в процеса преди първото по делото съдебно заседание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1611 от 22.12.2009 г. по гр.д.№ 2020/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: