3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 297/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. „К.-945”,[населено място] против въззивно определение № 136 от 26.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 570/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят аргументира допускането на касационно обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на иск за установяване на правоприемство на новоучредени коооперации с прекратени кооперации, по който въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие[населено място] № 307 от 08.07.2002 г. по гр.д.№ 163/2002 г. на ВКС – 5 чл.състав.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275ПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд оставил в сила определение № 3 200 от 19.11.2008 г. по гр.д.№ 1582/2008 г. на Старозагорския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от настоящия жалбоподател иск за признаване за установено по отношение на ответниците Т. „К.”, Т. „К.-2”, МИЕ и М., че има права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 на отменения ЗК от 1991 г. и на това основание да се признае, че е правоприемник на прекратената през 1971 г. Т. „К.”[населено място]. В съобразителната му е посочено, че според чл.124, ал.4, изр.2 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в предвидените в закон случаи, а установяването на процесните факти в самостоятелно производство е недопустимо, доколкото при относимостта му към определено гражданско правоотношение, то той може да бъде проверен и установен по повод делото именно на това правоотношение. Като второ основание за недопустимост на предявения установителен иск съдът изтъкнал силата на пресъдено нещо, формирана по релевираните с него факти с влязлото в сила решение № 909 от 29.08.2008 г. ня ВКС по гр.д.№ 3963/2007 г., V г.о., с което искът на настоящия жалбоподател срещу двете ответни кооперации за делба на описаните в същото недвижими имоти е отхвърлен по съображения, че Т. „К.” не е съществуваща, нито възстановена кооперация, а с това са останали недоказани и твърденията на Т. „К. 945”, че е неин правоприемник наред с Т. „К.-2”.
Следователно изводите на въззивния съд са обусловени не само от поставения от жалбоподателя въпрос, но и от законовата забрана за непререшаемост на разрешения с влязло в сила решение правен спор, съставляваща самостоятелно основание за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск. Изложеното позволява да се приеме, че не е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, което изключва необходимостта от обсъждане на сочената в него допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 136 от 26.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 570/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: