4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С., 02.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 972/2010 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 16.07.2010 год., по гр.д.№ 1929/2007 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 03.04.2007 год., по гр.д.№ 17283/2006 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, като ищец, регресен иск по чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./ за сумата 3 585.60 лв. срещу Р. Н. от [населено място], поради отсъствие на предпоставките на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР от КЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението му е, че „ обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допускане на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона”.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато , поради следното:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационен контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускане на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна.
Първата – водещата, предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК, като допълнителен аргумент в тази насока е самото диспозитивно начало и равенството на страните в процеса, изключващи съществуване на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на постановеното решение и оплакванията на касатора, да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, както изрично е разяснено и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Следователно обстоятелството, че в случая в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал такъв конкретен и специфичен за настоящето делото въпрос на материалното или процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на Софийски градски съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./ изключва да е доказана основната предпоставка за допускане касационно обжалване по приложно поле, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за достъп до касационен контрол, независимо от правилността или не на обжалвания съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК липсва и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, нито само с постановяване на решение от касационната инстанция, доколкото точното прилагане на закона по вложение от законодателя смисъл в същото според постановките на т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната, сочи, че то цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът въобще не навежда.
Що се касае до съдържащите се в касационната жалба оплаквания, вкл. за неправилно приложение на материалния закон – чл.213, ал.1, изр. 4 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на КЗ, в редакцията му, обнародвана в ДВ бр. 97/23.11.2007 год., при липсата на конкретно формулиран и специфичен за делото въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК те са относими единствено към основанията по чл.281,т.3 ГПК, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, но като правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая въззивният съд, прилагайки относимата според него към възникналия правен спор материалноправна норма изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК, част от която е цитирана в обжалвания съдебен акт, поради което и на това основание наличието на визираната допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване следва да бъде отречена.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 16.07.2010 год., по гр.д.№ 1929/ 2007 год., в частта му, предмет на подадената от ЗД [фирма], със седалище [населено място] касационна жалба вх.№ 59259/ 18.08.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: