3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 10
С.,16.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1126/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 26 от 19.07.2010 г. по т.д.№ 2114/2010 г. на С. апелативен съд. С последното е отменено решение № 13 от 18.03.2009 г. по т.д.№ 367/2008 г. на С. градски съд, ТО VІ – 3 състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена молбата на на [фирма] за обявяване неплатежоспособността на [фирма] поради неизпълнение на парични задължения, произтичащи от протокол-разписка от 19.10.2006 г.
Касаторът обосновава процесуалната си легитимация в касационното производство с обстоятелството, че вземането, което има като кредитор на длъжника е било прието от синдика, списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността с определение, което не подлежи на обжалване, изтекъл е едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл.647 ТЗ за обявяване недействителността на сключената между него и длъжника – сделка, което обстоятелство според него обуславя извода, че е от кръга на визираните в чл.613а, ал.2, изр.1 ТЗ трети на производството по несъстоятелност лица, на които законът е признал правото на жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп до касационен контрол касаторът сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изтъква, че съществуващата практика на ВКС, обективирана в Решение по т.д.№ 643/2006 г., І т.о., според която ако се отмени по реда на инстанционния контрол решение по чл.630 ТЗ, последващото решение за обявяване на търговеца в несъстоятелност е постановено без основание, поради което е недопустимо и следва да се обезсили, се отнася до хипотезата, при която решението за обявяване на търговеца в несъстоятелност по чл.710 ТЗ е било обжалвано пред по-горна инстанция. В разглеждания случай решението на съда по несъстоятелността не било обжалвано и е влязло в сила преди С. да постанови обжалваното решение. Но дори да се приемело, че отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника с влязло в сила решение водело до недопустимост на решението, с което последният е обявен в несъстоятелност, т.е. до ситуация, сходна на описаната в цитираното решение, от това следвало, че недопустимостта е порок, който може да доведе до обезсилването му единствено чрез инстанционния контрол, а възможността за него била изчерпана, поради което счита, че посочената практика не съдържа отговор на поставения въпрос. Поддържа се, че и с произнасянето по въпроса кой от показателите (коефициентите) за ликвидност – бърза, обща, незабавна и абсолютна има водещо значение при определяне на (не)платежоспособността на търговеца, по който липсвала съдебна практика, ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за недопустимост на касационната жалба по съображения, че касаторът не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение, заявява, че не са налице процесуалните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по процесуалната допустимост на касационната жалба и по наличието на сочените от касатора селективни критерии за достъп на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени данните по делото, с оглед наведените от касатора основания и доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Настоящият състав намира за основателно направеното от ответника [фирма] в отговора му на касационната жалба възражение за липса на активна процесуална легитимация на касатора [фирма].
Съгласно чл.613, ал.2 ТЗ решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, т.е. процесуална предпоставка за възникване на потестативното право на жалба е те да са носители на вземане, установено със сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай е безспорно, че касаторът се явява трето лице, тъй като не е участвал в съдебните производства пред съда по несъстоятелността и пред въззивния съд, но макар и кредитор на длъжника не е доказал качеството си на субект с право на жалба по отношение на обжалваното решение.
Тезата на касатора, че в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл.630 и чл.632 ТЗ се включват и тези трети лица, чието вземане е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен по надлежния ред с влязъл в сила съдебен акт е правно несъстоятелна. Предложеното от него разширително тълкуване на нормата на чл.613а, ал.2, пр.1 ТЗ противоречи на идеята на законодателя с право на жалба да разполагат само тези трети лица, по отношение на които въпросът за съществуването на вземанията им не може да бъде пререшаван. Следователно с процесуална легитимация разполагат само тези трети лица, които притежават вземания към длъжника, установени с влезли в сила решения, постановени в състезателния исков процес. Съдебните актове в производството по несъстоятелност не се ползват със силата на пресъдено нещо, присъща на установителните и осъдителните решения и които разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ всъщност визира.
Изложеното дава основание да се приеме, че касаторът не се легитимира като трето на производството по несъстоятелност лице с безспорно по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ вземане спрямо длъжника [фирма], което обуславя извода, че подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба на И. Б.” ЕООД срещу въззивно решение № 26 от 19.07.2010 г. по т.д.№ 2114/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: