5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 613 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Р. Дафинов М., упражняващ търговска дейност под фирма ”Р. М.”,с. Ч., [община] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 394 от 07.04.2010 год., по т.д.№ 49/2010 год., с което след отмяна решението на Смолянския окръжен съд № 55 от 13.11.2009 год., по гр.д.№ 26/2009 год., в частта, с която е уважен предявения от касатора, като ищец, срещу [община] иск с правно основание чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 22 635.67 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от непроизведени саи за обувки в периода м.юни- м. декември 2004 год. в отреден за това цех на ответното ЮЛ е отхвърлен същия, като неоснователен и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.298ГПК и чл.299 ГПК и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, макар и твърде непрецизно, е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въведените от касатора въпроси на процесуалното и материално право, които конкретизирани и уточнени от настоящия съдебен състав в съответствие с постановките, възприети в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, са : за задължението на решаващия съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността при неизпълнение на задълженията, поети с подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по децентрализирана програма за външна помощ на европейската общност задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди. По отношение на същите се поддържа, че липсата на трайно установена съдебна практика обуславя приложението на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединяване искови претенции, основани на чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че доколкото въпросът за предмета на възникналото между страните правоотношение, породено от присъединяването им като съучредители по договор за безвъзмездна помощ по децентрализирана програма за външна помощ на европейската общност, сключен на 15.12.2001 год. между Правителството на РБ, представлявано от министъра на труда и социалната политика, като възложител и ”С.” О., като изпълнител, е разрешен с влязлото в сила решение на СОС, по в.гр.д.№ 433/2008 год., то параметрите на същия, вкл. относно правата и поетите от съконтрахентите задължения, не могат да бъдат пререшавани в рамките на новото съдебно производство за обезщетяване на ищеца, но наличието на длъжниково неизпълнение, както и произтичащата или не от него загуба за кредитора не се обхващат от силата на пресъдено нещо – арг. от чл.298, ал.1 ГПК и чл.299 ГПК.
Поради това, позовавайки се на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е счела, че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответната Община, обуславящо ангажиране на договорната и преддоговорна отговорност за обезвреда, доколкото безспорно възникналото за страните задължение е да осигурят общо 5 годишна институционална устойчивост на проекта, предмет на сключения главен договор, като продължат съвместната си дейност, чрез учредяване на дружество с ограничена отговорност помежду си в съответствие с постигнатото в тази насока протоколно споразумение от 3.10.2002 год. и решение на ОбС Р. за конкретното дялово участие на всеки съдружник.
Изложени са в тази вр. съображения, че щом по силата на така поетото задължение страна по договорите за производство на саи за обувки е следвало да бъде новоучреденото ТД, на което Общината е дължала осигуряване на производствен цех, то евентуалното увреждане на ищеца от неизпълнението на последната би могло да се изрази единствено в невъзможността именно ЮЛ- търговец да реализира печалба, която да подлежи на разпределение, съобразно дела на същия, като съдружник, но не такъв е произходът на претендираното обезщетение, предвид фактическите твърдения в исковата молба.
Следователно, според решаващия съд, дори и да е налице неизпълнение на задълженията по предварителния договор за учредяване на дружество от страна на [община], то същото само по себе си е ирелевантно и не може да обоснове ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.82 ЗЗД, доколкото приложените по делото договори, сключени за производство на саи с трети лица са от името на ЕТ М. и в съдържанието им не се съдържат данни, че чрез тях е визирано и дружеството, в процес на учредяване – арг. от чл.66 ТЗ.
Преценени решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение налагат правен извод, че поставените от касатора правни въпроси са от значение за крайния изход от спора по конкретното дело, поради което имат правната характеристика на обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на първия от тях, обаче не е осъществено допълнителното изискване на процесуалния закон – визираното от касатора основание за селекция, поради следното:
Освен, че нормите на чл.228 ГПК и чл.229 ГПК са ясни, непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване, то по въпросите за породената от влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо и нейните предели съществува последователна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета друга, а това изключва и приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до поставения въпрос на материалното право, настоящият съдебен състав намира, че по същия, пряко свързан и с обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди в хипотезата на чл.66 ТЗ, предвид специфичния характер на процесния договор, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
С оглед неговата конкретика възприето с постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 73/27.07.2010 год., по т.д.№ 897/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, разрешение, свързано с приложението на чл.82 ЗЗД и способите за установяване на реално понесените от кредитора вреди, е неотносимо, а при липсата на трайно установена съдебна практика, произнасянето по същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на позитивното право.
Същевременно следва да се посочи, че в случая, макар и касаторът да не е посочил изрично в изложението си друг процесуалноправен въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато и поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, предвид неясните фактически твърдения, съдържащи се в исковата молба относно произхода на претендираното обезщетение.
В тази хипотеза, по силата на дадените в т.1 на ТР №1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения,
касационният контрол е задължителен, за да бъде извършена преценка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, което е служебно задължение на всеки съд.
Останалите въведени в изложението на касатора въпроси, част, от които – житейски, като относими към правилността на фактическите изводи на въззивния съд, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
С разпореждане на СОС от 31.03.2009 год., по гр.д.№ 26/2009 год. ищецът ЕТ Р. Дафинов М., упражняващ търговска дейност под фирма „ Р. М.”, с.Ч., [община], настоящ касатор, е освободен от внасяне на държавна такса, поради което не следва да му бъде указано внасянето на такава и за касационното производство.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 394 от 07.04.2010 год., по т.д.№ 49/2010 год..
ДА СЕ докладва делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: