3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
С., 07.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 93/2010 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3284 от 04.12.2009г. по ч.гр.д.№ 3124/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 1253/2005г. на Асеновградския районен съд. С последното е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване по реда на чл.410 ГПК на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист против А. Ш. А. от [населено място], общ.С. за парично вземане в размер на 1 184 лв., представляваща изплатено обезщетение за възстановяване на л.а. марка „Форд”, модел „Ескорт” с ДК РВ 22 15 СС във връзка с причинено от длъжника ПТП на 23.01.2007 г. при управление на лек автомобил „Форд Фиеста”, с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма; сумата 15.00 лв. ликвидационни разноски ведно с обезщетение за забава в размер на 292.60 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК за редовност на исковата молба, към които препраща чл.410, ал.2 ГПК. Изводът е обоснован с непосочването от заявителя на всички правнорелевантни факти за възникване на регресното му вземане – страните по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, датата на неговото сключване и периода на действието му, както и предмета на застрахователния договор. Счетено е, че извършеното от застрахователя плащане и конкретизирането на ПТП и на неговия причинител безспорно са от значение и те са посочени в заявлението, но плащането се предхождало от друг юридически факт – застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, наличието на което предпоставя и задължението на застрахователя да плати, за да има основание да търси регресна отговорност от причинителя на ПТП, управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимите норми. Тъй като именно това са обстоятелствата, които пораждат регресното вземане, а те не били посочени от заявителя, въззивният съд приел, че заявлението му е нередовно и правилно е било отхвърлено с обжалваното разпореждане.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба не е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос. Съдържащите се в него съждения не засягат обусловилия изхода на делото въпрос за редовността на заявлението с оглед изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК за излагане на обстоятелствата, на които се основава вземането. По същество се изразява несъгласие с изразеното според жалбоподателя становище от въззивния съд, че съдържащата се в заявлението претенция следва да бъде уважена, само ако изложените в него факти и обстоятелства са верни. Аргументи в посочения смисъл не са изложени в обжалваното определение, което обуславя извод, че въпросът за верността на относимите към вземането правопораждащи факти, който единствено може да бъде извлечен от изложението, без с това да се засягат правата на противната страна, не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Отсъствието на основната предпоставка за достъп на въззивното определение до касация не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3284 от 04.12.2009г. по ч.гр.д.№ 3124/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: