4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
С., 31.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 568/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. А. У. от [населено място], [община], С. област против въззивно определение на Пловдивския апелативен съд № 807/ 30. 05. 2011 год., по ч.т.д.№ 549/2011 год., с което е потвърдено определението на Смолянския окръжен съд № 65 от 18.04.2011 год., постановено по т.д.№ 134/2010 год. за оставяне без разглеждане, като процесуално недопустим, иска на настоящия частен жалбоподател, предявен в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] по на чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, приети от ОС на съдружниците, проведено на 17. 08.2010 год. и за прекратяване на производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.74, ал.2 ТЗ, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на предявената конститутивна искова претенция. Поддържа се от страна на частния жалбоподател, че в несъответствие с доказателствения материал по делото и целта на създаденото с чл.74, ал.1 ТЗ потестативно право на защита на отделния съдружник въззивният съд е счел, че 14 дневният преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск към момента на депозиране на исковата молба пред СОС за ищеца е изтекъл, без да съобрази и обсъди обстоятелството, че разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ предполага не само редовното уведомление на последния за ОС, но и узнаване съдържанието на взетите решения, когато лицето е било обективно възпрепятствано да присъства на същото, поради отдалеченост на седалището на ЮЛ от мястото на провеждане.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.274, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че предявеният от М. А. У. конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ е процесуално недопустим, тъй като считано от датата на проведеното ОС на ответното ТД, за което ищецът – съдружник е бил редовно поканен – 17.08.2010 год., установеният от законодателя 14 дневен преклузивен срок е изтекъл и към датата на изпратената по пощата искова молба с пощенско клеймо от 14.09.2010 год. правата му са преклудирани.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния касатор въпрос на материалното право, свързан с началото на срока по чл.74, ал. 2 ТЗ в хипотезата на неприсъствал на ОС съдружник, когато е бил редовно поканен, но е в невъзможност да узнае съдържанието на взетите решения, поради непредставен му в срок протокол, се явява значим за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е позоваването на критериите за селекция по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че цитираното решение № 603/23.07.1995 год., по гр.д.№ 264/ 95 год. на петчленен състав на ВС касае различна от разглежданата хипотеза – неприсъствал на ОС, поради преждевременно напускане на същото, съдружник, нередовно известен за последното, то и дори и обсъдено по същество възприетото от решаващия състав разрешение относно приложението на чл.74, ал.2 ТЗ е идентично с изразеното в обжалвания съдебен акт. Според същото, съответстващо и на трайно установената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 1592/28.11.2003 год., по гр.д.№ 612/2003 год. и определение № 381/ 15. 11.2010 год., по ч.т.д.№ 626/2010 год. началото на срока по чл.74, ал.2 ТЗ, който тече за неприсъствал на ОС съдружник се определя в зависимост от редовната му или не покана за последното. Когато ищецът, в качеството му на съдружник е бил редовно уведомен за проведеното ОС и дневен ред, то тогава началната дата на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ е датата на това ОС.
Или обстоятелството, че случая Пловдивският апелативен съд, позовавайки се на редовното уведомяване на ищеца за ОС на ответното ТД, проведено на 17.08.2010 год. и дневния ред на работата му, който факт не се оспорва и в частната касационна жалба, е приел, че началото на преклузивния 14 дневен срок за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е именно от датата на това Общо събрание, изключва наличие на твърдяното противоречие.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то касаторът въобще не го е аргументирал, което е достатъчно, за да бъде отречена приложимостта му.
Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че според разясненията в т. 4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС въведеният, като значим за делото правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото само, ако решаването му е свързано с необходимост от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й, когато тя неясна, непълна или противоречива, или когато обективно, поради промяна в обществените отношения или правна мисъл, се налага да бъде променена и трайно установената съдебна практика, свързано приложение на съответната правна норма, какъвто не е разглежданият случай.
Посочената по – горе последователна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 74, ал.2 ГПК, с която обжалваното въззивно определение е изцяло съобразено, е трайно непротиворечива и като съответстваща на обществените отношения и законодателство, при които е създадена не следва да бъде изоставена, за да бъде възприета различна.
Що се касае до наведените от касатора доводи за невъзможност да узнае съдържанието на взетите решения, то освен, че липсват доказателства, сочещи на такова създадено обективно препятствие, доколкото последното не е въздигнато от законодателя в елемент от фактическия състав на чл.74, ал.2 ТЗ, е и без значение за началото на преклузивния срок за упражняване потестативното право на съдружника по чл.74, ал.1 ТЗ, щом последният безспорно е бил редовно поканен на ОС. Без значение, поради липса на законово изискване в противен смисъл, е и обстоятелството, дали мястото на провеждането му е отдалечено или не от седалището на дружеството, тъй като съдружникът може да вземе участие в ОС и чрез свой надлежно овластен пълномощник.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 807/ 30. 05. 2011 год., постановено по ч. т.д.№ 549/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: