4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
С., 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 527 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Й. Д. от [населено място] против определението на Старозагорския окръжен съд № 4361 от 10.05.2011 год., с което на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК е прекратено производството по ч.в.т.д.№ 129/2011 год. на същия съд, образувано по подадена от настоящия жалбоподател частна жалба вх.№ 30502/10.12.2011 год. и е разпоредено връщането и обратно на нейния подадетел, поради неотстранена в срок нередовност, изразяваща се в невнасяне на указаната от съда д.т. по чл.12 и чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на съществените процесуални правила. Поддържа се, че доколкото към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, страната е била оттеглила пълномощията си от своя процесуален представител- адв.П. К., то дадените чрез последната указания за отстраняване нередовността на частната жалба срещу разпореждането на Старозагорския районен съд от 12.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 5329/2010 год., се явяват нередовно съобщени на адресата и не могат да породят произтичащите от закона неблагоприятни правни последици от неизпълнението им.
Позовавайки се на чл.19 от цитираната по- горе Тарифа и характера на производството по обжалване на определенията, частният жалбоподател възразява и срещу законосъобразността на определения му размер държавна такса, като счита, че със своевременното внасяне на сумата от 15.00 лв. по сметка на въззивния съд е изпълнил задължението си по 261, т.4 ГПК, към което нормата на чл.275, ал.2 ГПК препраща.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускане на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги обсъжда.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С разпореждане № 302 от 30.03.2011 год., по в.т.д.№ 129/2011 год. Старозагорският окръжен съд е оставил без движение подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх. № 30502/ 10. 12.2010 год., поради констатирана нередовност на същата, изразяваща се в отсъствие на внесена в пълен размер д.т. – изискване императивно въведено с нормата на чл. 261 т.4 ГПК, във вр. с чл. 71, ал.1 ГПК и Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК.
На страната са дадени конкретни указания, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението на администриращия съд да довнесе държавна такса от 22 903.89 лв., следваща се за производството пред въззивната инстанция, като в същия срок представи и квитанция, удостоверяваща извършеното плащане.
Видно от приложеното по делото на л.66 писмено доказателство- разписка от съобщение, разпореждането на Старозагорския окръжен съд е надлежно връчено на процесуалния представител на настоящия частен жалбоподател – адв.П.К. на 21.04.2011 год.
Следователно считано от тази дата, едноседмичният срок за страната, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК за страната е изтекъл на 28. 04. 2011 год./ четвъртък- присъствен ден/.
Обстоятелството, че в рамките на същия този срок частният жалбоподател Д. не е изпълнил дадените му от съда указания, както сочат данните по делото, обуславя и правилността на разпореденото от въззивния съд прекратяване на производството по подадената частна жалба и връщането и обратно на нейния подател, в съответствие с процесуалното правило на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК и въведената от законодателя процесуална санкция за проявеното бездействие.
Правноирелевантно за законосъобразността на постановеното определение е последвало изтичане на срока по чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК оттегляне на пълномощието от адв. П. К. – арг. от чл.35, изр.2 ГПК.
Уведомяването на съда за същото е извършено, както сочат положения щемпел на Старозагорския окръжен съд и подписа на съответния съдебен служител върху депозирана от страната молба , на 29.04.2011 год., поради което предхождащото го известяване на представлявания за дадените от въззивния съд указания, като редовно осъществено е породило, произтичащите от него правни последици и оплакванията на частния жалбоподател в противен смисъл са неоснователни.
Неоснователно и оплакването за неправилно определен размер д.т. за довнасяне.
По въпроса за следващата се д.т. при обжалване на съдебните актове, постановени в заповедното производство съществува трайно установена съдебна практика на ВКС, обективирана и в цитираните от Старозагорския окръжен съд определения, според която при наличие на изрична законова регламентация относно дължимата държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, вкл. заповед за незабавно изпълнение, то при обжалване на актовете на съда по тези заявления приложима е разпоредбата на чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не чл.19 от същата и като е съобразил сочената съдебна практика въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Старозагорския окръжен съд № 436 от 10.05.2011 год., постановено по ч.в.т.д.№ 129/2011 год., с което, поради неотстранена в срок нередовност е разпоредено връщане на частна жалба с вх. № 30502/10.12.2010 год., подадена от Д. Й. Д. от [населено място] срещу разпореждане на Старозагорския районен съд от 12.10. 2010 год., по ч.гр.д.№ 5329/2010 год. и е прекратено производството по ч.в.т.д.№ 129/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: