5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С., 18.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.11.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 364/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. производителна кооперация „П.”, гр.С. против въззивното решение на С. окръжен съд № 302 от 11.01.2010 год., по в. гр. д.№ 427/2009 год., в частта, с която е потвърдено решение № 30 от 31. 03.2009 год., по гр.д.№ 58/2008 год. на Чепеларския районен съд и на осн. чл.26, ал.2, пр.ІІ ЗЗД са уважени предявените срещу касатора в обективно и активно субективно съединяване искове на В. И. К. и И. П. Г. – за прогласяване нищожността на сключен на 15.11.2005 год. между последния, в качеството му на наемодател, представляван от председателя Г. Х. Ч. и ЕТ Е. Николова М., упражняващ търговска дейност под фирма „СВ.П. – Е. М.”,[населено място], като наемател, 10-годишен срочен договор за наем на недвижим имот, поради липса на съгласие.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение, касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Първото поддържано основание за касиране на обжалвания съдебен акт е обосновано с твърдението, че в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес във въззивната инстанция е бил разгледан и разрешен спор по непредявен иск, тъй като в решаващите си мотиви въззивният съд е обсъдил основно въпроса дали с оглед предоставено от наемодателя право на строеж на полумасивна сграда, процесният договор за наем има възможен предмет, а не този, относим към предмета на иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.ІІ ЗЗД.
Отделно в тази вр. са наведени и доводи, че по отношение на иска, по който въззивният съд се е произнесъл, е налице влязло в сила отхвърлително решение на ЧРС – самостоятелно основание за обезсилване на обжалваното въззивно решение, като недопустимо.
С оплакването си за неправилност касаторът е възразил срещу законосъобразността на изградения от СОС краен правен извод за отсъствие на надлежно извършено овластяване на Председателя на кооперативната организация да сключи конкретния договор за наем на част от ревир ” П.” с трети лица, позовавайки се на извършено от решаващата инстанция тълкуване действителната воля на съконтрахентите по първоначалния договор за наем в нарушение на чл. 20 ЗЗД и несъобразяване законовото правило на чл.229, ал.3 във вр. с ал.2 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърдението на касатора е, че обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, по които въззивният съд се е произнесъл и които в конкретната им формулировка имат следното съдържание -„Съставлява ли сделка на разпореждане отдаването под наем на имот за срок над три години или тя може да бъде сключена и от лице, притежаващо компетентност за сделки на обикновено управление?”; „В случай на недействителност на клаузата относно срока на договор за наем, замества ли се същата автоматично с повелителната законова разпоредба на чл.229, ал.3 ЗЗД и трансформира ли се този договор в безсрочен след изтичане на редуцирания срок?”, се разрешават противоречиво в практиката на съдилищата.
Като израз на визираното противоречие по първия от формулираните въпроси са посочени решения на ВС и ВКС : № 92/77 год., по гр.д.№ 836/75 год. на І-во г.о.; № 34/2007 год., по гр.д. 529/2006 год. на ІІ-ро т.о., а по втория- решение на ВКС, ТК № 315/12.07.2006 год. по т.д.№ 880/2005 год. на ІІ-ро т.о. и решение на П. апелативен съд № 446 от 11.02.2008 год., по т.д.№ 485 / 2006 год..
Ответниците по касационната жалба не са взели становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежно легитимирана във въззивното производство страна срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците, в качеството им на съсобственици на реституирани им гори в ревир „П.”, целият с площ 2094.548 дка находящ се в землището на [населено място] под № 218 от КВС, по силата на сключен на 15. 11. 2004 год. договор със съсобственика ГПК „П.”, гр. Смолян, настоящ касатор, са предоставили на последния правото на ползване и плодоползване на притежаваните от тях в същия ид.ч. – 150.700 дка за първата и 80.350 дка – за втората за срок от 10 години, включващо и право в рамките на този период да бъдат отдавани под наем за временно ползване на трети лица.
За безспорен е счетен и факта, че упражнявайки предоставената му от ищците фактическа власт върху процесните недвижими имоти- ид. ч. от ревир „П.”, съсобственикът ГПК „П.”, ответник по спора, въз основа на взето на 29.06.2005 год. решение от УС за отдаване на част от процесния имот под наем на ЕТ М. за срок от 10 години, чрез председателя си Г.Ч. на 15.11.2005 год. е сключил, като наемодател десетгодишен срочен договор за наем с втория ответник – ЕТ Е. Н. М., осъществяваща дейността си под фирма „СВ.П. – Е. М.”, предоставяйки и за временно ползване, в качеството на наемател, недвижим имот, представляващ 200 кв.м., част от имот кад. № 218021 по КВС за землище[населено място], заедно с правото, обаче, да построи изцяло за своя сметка и цели полумасивна търговска сграда, срещу годишна наемна цена от 6 000 лв., без ДДС.
Позовавайки се на така приетата за установена фактическа обстановка решаващата инстанция е изградила правен извод, че липсата на надлежно извършено овластяване на председателя на ответната кооперативна организация по предвидения в ЗК и Устава и ред за конкретната сделка с присъщите и елементи, последната, като ЮЛ- страна по процесния договор за наем не е притежавала валидно формирана воля, въобще насочена към учредяване на наемното правоотношение с посочения в процесния договор предмет с ЕТ, включващ и промяна на обичайното предназначение на имота, поради което същият е нищожен и в полза на М. не е възникнало действително облигационно право на временно ползване на „наетия” имот.
Същевременно, според съжденията на СОС, съдържащите в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, в случая отсъства и надлежно овластяване на кооперацията от страна на ищците, тъй като същите в качеството си на съсобственици на ид.ч. от процесния ревир не са изразили воля, обективирана в пълномощното им от 04.08.2004 год. за сключване на договор, от вида на спорния по делото, а то е съществен елемент от самото упълномощаване, без което същото не поражда присъщите му правни последици.
Затова и волеизявлението на ГПК „П.”, като представител на ищците при сключване на процесния договор с ответника ЕТ, е счетено за излизащо извън обема на учредената му от тях представителна власт и при безспорната липса на последващо потвърждаване от К. и Г., не обвързващо валидно страните, поради липсващо съвпадение в насрещните им волеизявления.
Следователно при обусловената от липсата на надлежно формирана воля у ЮЛ – наемодател за сключване на конкретната сделка и отсъствие на учредена му представителна власт от ищците, като техен представител за сключване на сделка от вида на спорната, нищожност на процесния наемен договор, според СОС, наличието на създадена със законовото правило на чл.229, ал.3, във вр. с ал.2 ЗЗД възможност за редуциране срока на същия е ирелевантна и не може да доведе до неговото пълно саниране.
Следователно от решаващите мотиви на обжалваното съдебно решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили крайния изход на делото, поради което главната предпоставка за допускане на касационно обжалване- отсъства.
Или доколкото основните и значими по см. на дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. задължителни за съдилищата в страната разяснения правни въпроси, в случая са свързани с надлежното представляване на ищците, при сключване на процесния договор, с оглед обема на учредената от тях на ГПК”П.” представителна власт и отсъствие на последващо волеизявлението на председателя на ЮЛ потвърждаване по см. на чл. 42 ЗЗД , с представителната власт на председателя на ЮЛ, правно и структурно обособено в кооперация и начина на валидно формирана воля на кооперативната организация за сключване на конкретната сделка, правна характеристика на същата – разпореждане или обикновено управление, предвид предоставяне право за пълна промяна на наетия имот и създадения от законодателя в ЗГ ред в тази насока, както и за предмета на наемния договор при така въведена промяна в предназначението на наетата вещ, водещо до пълната и невъзможността да бъде възстановена обратно във вида в който е наета, когато съществува законово задължение по ЗГ относно начина и на ползване и изменение не са предмет на депозираното с касационната жалба изложение, то наличието на основната, водеща предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване е недоказано.
Това от своя страна изключва процесуалната възможност за настоящия съдебен състав да извърши преценка за съществуване на твърдяното противоречие, попадащо в обхвата на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въз основа на цитираните от касатора съдебни актове.
Водим от тези съображения, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 302 от 11.01.2010 год., постановено по в. гр. д.№ 427/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: