2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 609
София,.08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 355/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд срещу решение № 223 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 354/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 433 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 3674/2009 г. на Старозагорския районен съд. С последното са уважени предявените срещу касатора искове на А. И. М., Я. В. Й. и И. П. Т. в предявения им размер от по 15 000 лв., представляващи разликата между дължимото и фактически платеното им от касатора обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М., съпруга на първият и дъщеря на втория и третия ишец.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп на решението до касация се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на иск на увреденото лице срещу Г. фонд за заплащане на обезщетение по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на МПС за суми, над извънсъдебно платените му по реда на чл.288, ал.11 КЗ. В подкрепа на соченото основание цитира и прилага определение № 114 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 945/2009 г. на Софийски окръжен съд (без данни за влизането му в сила) и Решение № 82 от 07.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 28/2009 г., ТК, І т.о.
Ответниците по касация чрез процесуалния им представител оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор. Молят за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ, който е допустим срещу Г. фонд, независимо от това, че в наказателното производство съдът се произнесъл по гражданския иск на ищците. Допустимостта на иска е обоснована и с разпоредбата на чл.288, ал.11 КС, според която увреденото лице може да предяви по съдебен ред правата си, когато не е съгласно с определения му от фонда размер на обезщетението, каквато била хипотеза в разглеждания случай. Прието е за установено, че с влязлата в сила присъда виновният водач, управлявал товарния автомобил без валидна задължителна застраховка „ГО” е осъден да заплати на ищците по 50 000 лв. С решение на УС на Фонда е определен размер на всеки от ищците в размер на по 35 000 лв., които са им изплатени. Изложени са съображения, че действително гражданският съд не е обвързан от размера, в който наказателният съд е уважил предявения срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД, но с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди и въведения в чл.52 ЗЗД критерий е счетено, че правилно първоинстанционният съд е завишил дължимото от гаранционния фонд обезщетение с още по 15 000 лв. за всеки един от тях.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу „Г. фонд” по чл.288 КЗ е допустим и при уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД. Цитираното от касатора решение на ВКС в противния смисъл поради това не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса, а предвид липсата на данни за влизане в сила на определението, посочено в изложението на касатора, същото не се включва в съдебната практика според задължителните указания по т.2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва са се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2 000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 354/2010 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. фонд да заплати на А. И. М., Я. В. Й. и И. П. Т. разноски са касационната инстанция в размер общо на 2 000 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: