3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 566
С., 05.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 983/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” срещу Решение № 504 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 80/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила Решение № 62 от 18.12.2009 г. по т.д.№ 209/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] разходите за съхраняване на птиче месо през календарната 2006 г. и за 7 месеца от 2007 г. в размер на 239 016 лв., както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 7 907.47 лв.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материален въпрос, касаещ основанието, на което се дължат направените от влогоприемателя разходи след изтичане на срока на договора. Поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на приложените към нея решение от 06.03.2007 г. на ОС-Велико Търново по гр.д.№ 1416/2006 г., решение от 05.10.2009 г. на ОС – Русе по гр.д.№ 636/2009 г. ТО и на решение от 05.12.2007 г. на ВтАС по гр.д.№ 308/2007 г.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че сключеният между страните договор за влог е прекратен през 2005 г. и претенцията намира своето основание в нормата на чл.59 ЗЗД. Направено е съждението, че при тази квалификация на иска не могат да се разграничават разходите на обикновени, необходими и извънредни, а обстоятелството, че количествата птиче месо, които ищецът е продължил да съхранява са приети от Агенцията с констатацията, че то отговаря на изискванията на закона дава основание да се приеме, че ищецът е направил разходите такива, каквито са необходими са съхраняването на месото. От това е направен извод, че Агенцията в качеството на негов собственик се е обогатила неоснователно, спестявайки разходите за съхраняване на птичето месо за сметка на ищеца.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд и има значение за крайното решение по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В случая обаче повдигнатият въпрос е решен в съответствие с посоченото от самия касатор решение от 06.03.2007 г. на ОС-Велико Търново по гр.д.№ 1416/2006 г., според което разходите за съхраняване на приети на влог вещи след срока на договора са направени при липса на валидно основание, поради което неоснователното разместване на блага в патримониумите на страните, изразяващо е в обедняването на влогоприемателя за сметка на влогодателя се уреждат по правилото на чл.59 ЗЗД. С цитираното в изложението решение от 05.10.2009 г. на ОС – Русе по гр.д.№ 636/2009 г. ТО е разрешен спор за отговорността на влогоприемателя след изтичане на срока на договора и не съдържа произнасяне по поставения от касатора въпрос, а видно от съдържанието на приложеното от него решение от 05.12.2007 г. на ВтАС по гр.д.№ 308/2007 г. то не е окончателно и няма обозначение, че е влязло в сила и по аргумент от чл. 291 ГПК не е източник на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 80/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: