2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 145/2011 година
Производство по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] и [фирма] срещу определение № 766 от 14.12.2010 г. по ч.т.д.№ 320/2010 г. на С. окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба в частта, с която се иска спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 3504/01.11.2010 г., издадена по ч.гр.д.№ 2273/2010 г. на С. районен съд по заявление на [фирма] въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е прекратено производството по делото в тази му част.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението в обжалваната му част е постановено в нарушение на процесуалния закон и искат отмяната му като неправилно.
Ответникът по частната жалба [фирма] по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за оставянето й без уважение.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни в процеса в преклузивния срок по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Компетентен да се произнесе по искане за спиране на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е съдът, постановил издаването й. Въззивната инстанция, в чиито правомощия е осъществяването на контрол за законосъобразност на постановения по чл.420 ГПК съдебен акт правилно е приела, че не дължи произнасяне по съдържащото се в частната жалба на настоящите жалбоподатели искане за спиране на принудителното изпълнение.
Вярно е, че първоинстанционният съд, сезиран с искане по чл.420 ГПК е постановил отказ, който обаче не е бил обжалван. Не може да бъде направен извод, че частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение инкорпорира и жалба срещу определението на районния съд по искането им по чл.420 ГПК, тъй като то е постановено на 16.11.2010 г., а частната им жалба е депозирана на 15.11.2011 г., т.е. същата предхожда отказа на първостепенния съд да спре принудителното изпълнение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивното определение в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 766 от 14.12.2010 г. по ч.т.д.№ 320/2010 г. на С. окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] и [фирма] в частта, с която се иска спиране на незабавното изпълнение на паричното им задължение към [фирма], постановено със Заповед № 3504/01.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 2273/2010 г. на С. районен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: