3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С., 11.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 581/2010 година
Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД „Е.” срещу определение №629 от 05.05.2010 г. по ч.т.д.№ 463/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 796 от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 3313/2000 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е оставен без уважение направения от жалбоподателя отвод за местна неподсъдност на предявения срещу него иск по чл.226, ал.1 КЗ и за изпращане на делото на компетентния според него Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Достъпът до касация на атакуваното определение е обоснован с твърдението, че процесуалноправният въпрос за приложението на нормата на чл.113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 319 от 20.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 329/2008 г., ІІ т.о.
Ответникът С. Ф. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени потвърди първоинстанционното определение по направеният отвод за метна неподсъдност на спора, въззивният съд приел, че ищецът по предявения с правно основание чл.226, ал.1 КЗ има качеството на потребител по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ и поради това .приложима е изборната подсъдност, определена по правилата на чл.115 е неприложима.
Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил крайния изход на спора, но по този въпрос е формирана задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС, израз на която са определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК (чл.105 ГПК) се дерогира. Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“. Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение от посочената практика, а застъпеното в определение № 319 от 20.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 329/2008 г., ІІ т.о. становище по поставения въпрос е изоставено и като изолирано не съставлява задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 629 от 05.05.2010 г. по ч.т.д.№ 463/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: