3
Р Е Ш Е Н И Е
N. 71
С., 02.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
дело № 550/2010 г.
Производство по чл.47, т.2 и 6 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на [фирма] и МАРИЯ ВАСИЛЕВА Й.-П. за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на решение от 04.02.2010 г. по арб. дело № 211/2009 г. на Арбитражен съд при “Стопанска асоциация”, [населено място], с което ищците са осъдени солидарно да заплатят на Г. В. П. сумата 3 333 лв. на основание чл.534, ал.1 ТЗ, представляваща сума, с която неоснователно се е обогатил по запис на заповед от 25.02.2006 г. и с падеж 30.07.2006 г., издаден за сумата 10 000 лв., по която частично платена била сумата 6 667 лв., както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 1 421 лв.
В исковата молба се поддържа, че спорът е разгледан при отсъствието на арбитражна клауза за отнасянето му пред арбитраж, а позоваването на арбитъра на чл.10 от Правилника на АС при „Стопанска асоциация” според ищците е несъстоятелно, тъй като ответницата Мария Й. не е била редовно призована, същата е имала други имена и призовката не била връчена съобразно изискванията на Правилника. Вярно било, че процесуалният представител в първото по делото заседание не е оспорил компетентността на арбитражния съд, но в това заседание същият не е бил надлежно упълномощен. Пълномощното му изхождало само от единия от представителите на дружеството, което по отношение на сделки над 2 000 евро изисквало решение и на двамата и поради отсъствието на такова било налице отменителното основание по чл.47, т.1 ЗМТА. Наред с това се изтъква и основанието по чл.47, т.6 ЗМТА поради конституирането на решаващия орган в нарушение на чл.13 от Правилника на АС при „Стопанска асоциация” Твърди се освен това, че арбитърът не се произнесъл по направеното възражение за нищожност на записа на заповед, на който е основана претенцията на ищеца по съображения, че това възражение следва да бъде основано на конкретни основания и в този смисъл по този въпрос било дадено разрешение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Г. В. П. не е изразил становище по иска.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите във връзка с въведените от ищците основания и провери данните по делото съобразно правомощията си в настоящето производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна, което обуславя допустимостта на иска.
По основателността:
С решението си АС при „Стопанска асоциация” обосновал компетентността си с липсата на възражение, което следва да бъде подадено направено най-късно с отговора на исковата молба – чл.7, ал.4 от Правилника, а едноличното разрешаване на спора от посочения от ищеца арбитър – с липсата на посочен такъв от ответниците и на възражение по избрания от него арбитър, чието име изрично е посочено в исковата молба. Искането на ответниците в първото по делото заседание спорът да се разгледа и реши от тричленен състав е счетено, че е несвоевременно заявено.
Искът е основателен на поддържаното от ищците основание по чл.47, т.6 ЗМТА.
Според чл.13 от Правилника на АС при „Стопанска асоциация”, [населено място], решаващият орган може да действа еднолично или в състав от трима арбитри, като разглеждането на спора от един арбитър е предвидено в хипотезата на чл.13, ал.3 – при съгласието на двете страни, каквото в случая не е било изразено. При това положение приложение е следвало да намери ал.4 от цитирания текст, според който ако някоя от страните не посочи арбитър, правото за определянето на арбитрите принадлежи на председателя на съда. По делото липсват данни делото да е било докладвано на председателя, тъкмо обратното, решаващият орган се позовал на липсата на възражение срещу посочения от ищеца арбитър, което е несъвместимо с изискването на правилника съгласието да бъде изрично изразено.
Изложеното позволява да се приеме, че конструирането на решаващият орган е извършено в нарушение на Правилника на АС при „Стопанска асоциация”, което обосновава извод за основателност на предявения иск.
Ето защо същият следва да бъде уважен, като атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл.47, т.6 ЗМТА, а делото върнато на същия арбитражен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, представляващи внесена държавна такса за настоящето производство в размер на 190,16 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решението от решение от 04.02.2010 г. по арб. дело № 211/2009 г. на Арбитражен съд при “Стопанска асоциация”, [населено място].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на АС при “Стопанска асоциация”, [населено място].
ОСЪЖДА Г. В. П. с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3 да заплати на [фирма] и Мария Василева Й.-П. съдебни разноски в размер на 190,16 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: