3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 19.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 769/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Т. С. – ВАК, в качеството му на служебен процесуален представител на Теменуга Л. А. от [населено място], против определение на Варненския окръжен съд № 1743 от 08.06.2010 год., по ч.т.д.№ 834/2010 год., в частта, с която е отменено определение на Варненския районен съд № 139/06.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 7315/2009 год..
Със съдебния акт на първоинстанционния съд, на осн. чл.415, ал.2 ГПК, е била изцяло обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК № 3927/13. 07.2009 год., по ч.гр. д.№ 7315/2009 год. и издаден в полза на [фирма] изпълнителен лист, като вместо него, на осн. чл.415, ал.2 ГПК е постановено обезсилване на горепосочената заповед и изп. лист, но само в частта, с която длъжникът С. М. П. от [населено място], в качеството си на поръчител, е осъден да заплати солидарно на кредитора [фирма] сумата 4405.26 лв. – главница по договор за банков кредит № 2979/09.11.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2009 год., 2 755.71 лв.- просрочена лихва за периода 08.05.2007 год. -10.07.2009 год., вкл. и деловодни разноски общо от 497.80 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушения на материалния закон и на същественото процесуално правило на чл.216, ал.2 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, частният касатор се е позовал на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – дали произтичащите правни последици, разпоредени от чл.415, ал.2 ГПК, при подадено от един от необходимите другари – солидарни длъжници възражение по чл.414, ал.1 ГПК, са относими и към неподалите възражение другари, при отсъствие на унифицирана съдебна практика, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В подкрепа на твърдението си, за отсъствие на трайна съдебна практика по въпроса за приложението на чл.216, ал.2 ГПК, в хипотезата на подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК само от един от солидарните длъжници, жалбоподателят е приложил влязло в сила определение на Варненския апелативен съд № 73/2010 год., по ч.т.д.№ 49/2010 год., в което е застъпено възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение.
Ответната по частната касационна жалба страна, чрез процесуалния си представител адв.М.Ж.- Д., в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, като поддържа, че в случая е приложимо процесуалното правило на чл.216, ал.1 ГПК, тъй като солидарните длъжници не са необходими другари.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обстоятелството, че предмет на предприетото обжалване е определение на въззивния съд, което няма преграждащ развитието на заповедното производство характер, означава, че то не попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, за които законодателят е предвидил последващ въззивния инстанционен контрол пред ВКС.
Доколкото същото касае изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане срещу длъжника, то с него не се дава и разрешение по същество на друго производство по см. на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Следователно с осъществения от въззивния съд инстанционен контрол над преграждащото за заповедното производство, определение на В., с което издадената по реда на чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7315/2009 год. на В. е била обезсилена, установеният от законодателя с чл.274, ал.1, т.1 ГПК процесуален ред за неговото разглеждане е изчерпан. Настоящият частен жалбоподател не разполага с процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба, поради което отсъства процесуална възможност за произнасяне от страна на касационната инстанция относно наличието или не на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Теменуга Л. А. с вх.№ 23134/2010 год., подадена чрез служебния и пълномощник – адв. Т.С.- ВАК, против определение на Варненския окръжен съд № 1743 от 08.06.2010 год., по ч.т.д.№ 834/2010 год., в частта му, предмет на същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: