3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 17.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 715 /2011 година
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Б. А. от [населено място], подадена чрез адв. Т.Т., против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 150 от 20. 06. 2011 год., постановено по т.д.№ 519/ 2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. 3993/12.04.2011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 48 от 11.03.2011 год., по в.гр.д.№ 52/ 2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на първо търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК.
Поддържа, че доколкото нито той, нито поемателят по издадения запис на заповед, ищец по предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК имат качеството на търговци по см. на чл.1, ал.2 ТЗ, то сделката не е търговска, което от своя страна изключва и търговския характер на делото.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според частния жалбоподател, се явява общия характер на производството, по което спорът е бил разгледан.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд от 30.ХІ.2010 год., по гр. д. № 690/2009 год. и по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на касатора, като ответник, че дължи на ищцата Д. Х. П. от [населено място] сумата 8 500 лв. по запис на заповед от 09.05.2006 год., предмет на издадената по реда на чл.417, т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№ 40/2009 год. на Горнооряховския районен съд не подлежи на касационен контрол, по силата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата в ДВ бр.100/21.12.2010 год.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство -10.05.2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
По силата на чл.280, ал.2 ГПК от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, императивно са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела, какъвто характер според въведената фикция на чл.286, ал.2, във вр. с чл.1, т.8 ТЗ, има и разглежданото.
Следователно при отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, правилно същата е възприета от състава на І т.о на ВКС за процесуално недопустима.
Що се касае до наведените от страната доводи, свързани с характера на възникналия правен спор и вида на предявения иск, то същите са неоснователни, по арг. от чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ.
Същевременно липсата на подадено от настоящия частен жалбоподател, като ответник, изрично възражение относно реда, по който спорът е бил разгледан, изключва наличието на процесуална възможност за обсъждането му понастоящем – арг. от чл.133 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 150 от 20.06.2011 год., по т.д.№ 519/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: