О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 595
София, 06.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 392/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 564 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 925/2010 г. на Благоевградския съд. С последното след частична отмяна на решение № 182 от 07.06.2010 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на П. районен е постановено вместо него друго, с което е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 18 748.40 лв. В останалата му част, с което искът е отхвърлен до предявения му размер от 20 000 лв. решението на районния съд е потвърдено.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на въззивното решение и постановяването му на в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа, че съдът не е преценил в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, сочещи на установени между страните търговски отношения във връзка с доставка на трапезна вода. Връщане на суми според касатора се дължи, когато липсва основание за плащане, респ. за задържане на полученото, а в случая страните по спора били обвързани от договор, по който именно е извършено плащането на претендираната от ищеца сума, което налагало извод, че връщането на исковата сума може да бъде търсено само на извъндговорно основание .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ГПК. Твърди се, че начална липса на основание е налице в случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожен акт, в случай на унищожаемост, а също и когато е извършено предаване без наличието на каквито и да е правоотношения, в какъвто смисъл е постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/79 г., Решение № 418 от 20.03.2000 г. по гр.д.№ 1488/1999 г., V г.о., Решение № 386/1996 г. по гр.д.№ 1589/1995 г. на V г.о. Поддържа, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с посочената практика, поради което счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен акт от легитимирана страна, която има интерес от обжалването му.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С обжалваното решение е прието за недоказано основанието, на което ответникът е задържал платените му от ищеца 18 748.40 лв., като посочил, че недопустимо районният съд обосновал извода си за наличие на договорни отношения между страните въз основа на свидетелски показания. Като е направен извод, че е налице фактическия състав на първата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, уважил иска срещу касатора за посочената сума.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ТПК, тъй като е мотивиран с твърдения за неправилност на въззивното решение. Формираният от решаващия съдебен състав извод за основателност на иска е в резултат на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, която винаги е конкретна и в зависимост от събрания по делото доказателствен материал. Правилността на извода на съда за отсъствие на съществуващи между страните правоотношения по договор за доставка на трапезна вода, обусловил и правния му извод, че връщането на получените от ответника суми се дължи на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а не на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както се поддържа от касатора, не може да бъде предмет на проверка в рамките на настоящото производство по селекция на касационните жалби, а основанията за допускане на касационно обжалване не са идентични с основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да се откаже допускането на касационно обжалване, без да се обсъждат изложените от касатора допълнителни критерии за селекция на жалбата му.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 564 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 925/2010 г. на Благоевградския съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: