3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 645/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Р. Т. от[населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 394 от 18. 05. 2010 год., по ч.т.д.№ 363/2010 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, против въззивно определение на Б. окръжен съд № 39 от 25. 01. 2010 год., по ч.гр.д.№ 642/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Частният жалбоподетел поддържа, че доколкото с обжалваното определение всъщност се дава разрешение на съществен за заповедното производство процесуален въпрос, свързан с преценката на съда относно вложения от законодателя смисъл в понятието „убедителни писмени доказателства” по чл.420, ал.2 ГПК и това производство, макар и включено в изпълнителния процес има самостоятелен характер, то са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и същото подлежи на съдебен контрол пред ВКС.
Допълнително са развити и съображения за значението на разрешения с постановения от Б. въззивен съдебен акт процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.420, ал.2 ГПК и защитата на длъжника в заповедното производство, като част от изпълнителния процес, за точното тълкуване на закона и за развитие на правото, което обстоятелство тричленният състав на ВКС, първо отделение,Търговска колегия не е съобразил.
Ответната по частната жалба страна не е възразила по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во търговско отделение на ВКС, е приел, че определението на Б. окръжен съд по реда на чл.420, ал.2 ГПК, предмет на подадената от Р. Т. частна касационна жалба, не е от категорията въззивни съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол по правилото на чл. 274, ал.3 ГПК.
Счетено е в тази вр., че доколкото разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК/ отм./ даденото в т.6 от ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС- задължително за съдилищата в страната, разяснение е запазило своята актуалност и при действащия ГПК, поради което отсъствието на самостоятелно значение и наличието на привременен характер на постановените от въззивния съд по искане за спиране на изпълнителното производство съдебни актове, изключва и процесуалната възможност за възприемане на различно от вече даденото с горепосоченото ТР на ОСГК на ВКС тълкуване на същите, позволяващо на касационната инстанция да се произнесе по основателността на наведените от частния жалбоподател доводи.
Определението е правилно.
Определенията, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред ВКС, са посочени от законодателя лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Извън тях на касационен контрол подлежат и определенията, попадащи в обсега на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но само, когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Следователно, доколкото въззивното определение, с което по реда на чл.420, ал.2 ГПК Б. се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания пред него съдебен акт на БРС нито прекратява развитието на производството по самото дело, нито дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство, тъй като, както правилно е счел и предходния тричленен състав на І-во т.о. на ВКС, същото е свързано единствено със защитата на взискателя до предявяване на иска за установяване съществуването на конкретното вземане, то за частния жалбоподател не е налице възникнало процесуално потестативно право на жалба и касационният контрол се явява недопустим.
Затова, като е съобразил горното и е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Д. Р. Т., излагайки аналогични правни съждения, първият тричленен състав на ВКС, търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия определение № 394 от 18.05. 2010 год., по ч.т.д.№ 363/2010 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: