3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
С., 16.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 1018/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. П. от [населено място] срещу определение № 738 от 26.10.2010 г. по ч. т. д. № 697/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което се оставя без разглеждане частната жалба му срещу определение № 1965 от 17.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 1060/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Застава на становището, че определенията за налагане на обезпечителни мерки попадат в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с тях се дава разрешение по същество на други производства. Моли обжалваното определение да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 31.03.2010 г. по гр. д. № 7348/2007 г. на Варненския районен съд, с което поради отпадане на обезпечителната нужда е отменено допуснатото обезпечение на предявения от жалбоподателя иск. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който съгласно т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл. 389 ГПК и чл. 402 ГПК за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., която е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 738 от 26.10.2010 г. по ч. т. д. № 697/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: