4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
С., 09.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседаниe, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 413 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.С. против въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 81 от 18.02.2010 год., по в.ч.т.д.№ 17/ 2010 год., с което е потвърдено разпореждане № 3920 от 17.12.2009 год. на Силистренския районен съд, по ч.гр.д.№ 2540/2010 год. за отхвърляне искането на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против [фирма] за сумата 5 710 лв., представляваща стойност на консумирана от абоната ел. енергия за периода м.март 2008 год. – месец август 2009 год., за обекти , находящи се в [населено място], [улица]; „Д. № 173, [община], С. област; [населено място], [улица] в [населено място], [улица], заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода м. март 2008 до м. август 2009 год. в размер на 632.31 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане и направените по делото разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуалната му незаконосъобразност и допуснато нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заявлението по чл.410 ГПК са посочени обстоятелствата, на които основава вземането си срещу длъжника и с ноторните Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия е дадена подробна правна регламентация на правоотношенията, породени от сключен договор за доставка на електрическа енергия, то вземането му е в достатъчна степен индивидуализирано, поради което отказът да бъде издадена заповед за изпълнение е незаконосъобразен.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на частния жалбоподател е, че по значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното право, свързани с индивидуализация на заявеното по реда на чл.410, ал.1 ГПК вземане, според изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и за възможността за допълването му от заявителя, чрез представяне на доказателства във въззивната инстанция е налице противоречие в съдебната практика и „произнасянето на ВКС” по същите, ще спомогне за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното несъответствие в съдебната практика са посочени 4 бр. копия от заявление и разпореждане на СРС по ч.гр.д.№ 2519/2009 год.; по ч.гр.д.№ 2539/2009 год.; по ч.гр.д.№ 2516/2009 год.; № 2455/2009 год..
Ответната по частната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт от категорията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отказ да бъде издадена на заповед за изпълнение въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност, въведени с чл. 410, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и ал.3 ГПК.
Изложени са съображения, че заповедното производство е строго формално и при липсата на отразени в т.9, б.”а” на утвърдения от МП образец от заявлението, данни за доставеното и потребено количество ел.енергия за всеки отделен обект на длъжника, като потребител, същото се явява нередовно от външна страна и възпрепятства извършване на дължимата от съда проверка за конкретното заявено парично вземане и източника на същото.
От своя страна обстоятелството,че осъществяваният от въззивния съд контрол за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в заповедното производство е ограничен в рамките на подаденото пред районния съд заявление на кредитора, изключва наличието на процесуална възможност, чрез ангажирани от заявителя допълнителни доказателства във въззивното производство да бъде отстранена нередовността на същото.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт следва, че поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са значими за крайния правен резултат по делото, с което общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове.
В случая частният жалбоподател се позовава на постановени от Силистренския районен съд в негова полза разпореждания за издаване на изпълнителен лист, въз основа на издадени заповеди за изпълнение по заявления със съдържание, идентично на разглежданото, но същите, освен, че не са от категорията съдебни актове, формиращи практиката на съдилищата, според разясненията в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, са и без данни да са влезли в сила. Поради това, дори и да се възприеме, изразеното по отношение на същите становище на касатора, те обективно не могат да обосноват твърдяното противоречие.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то освен, че бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст не удовлетворява изискването на закона за аргументирането му, следва да се посочи, че както по въпроса за приложението на чл.410, ал.1 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, така и за наличието на процесуална възможност чрез ангажирани във въззивното производство доказателства заявителят да отстрани нередовността на подаденото от него заявление съществува установена съдебна практика на ВКС, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, а това само по себе си изключва да е налице визираният критерий за селекция.
Според последната, с която СОС се е изцяло съобразил и израз на която са определения на ВКС,ТК: № 2/2009 год., по ч.т.д.№ 311/2008 год.; 420/2009 год., по ч.т.д.№ 409/2009 год.; № 362/2008 год., по ч.т.д.№ 322/2008 год.; № 284/2009 год., по ч.т. д.№ 277/2009 год. и № 402/2009 год., по ч.т.д.№ 376/2009 год. заявлението по чл.410 ГПК, за да е редовно следва да отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, което включва както посочване на недвижимия имот на абоната, за който е потребена доставената, но незаплатена ел.енергия, така и количеството относимо за същия, за да може длъжникът да прецени дали да упражни правото си на възражение, а в заповедното производство съдът няма задължение да дава указания и да предоставя възможност на заявителя да отстранява нередовността на заявлението, вкл. чрез ангажиране на допълнителни доказателства във въззивното производство.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 81 от 18.02.2010 год., по в.ч.т.д.№ 17/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: