4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 308 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, във р. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Х.”ООД, [населено място] против определението на Софийски градски съд от 26.01.2010 год., по ч. гр.д.№ 11788/2009 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждане на Софийски градски съд от 23.04.2009 год., по ч.гр.д.№ 16840/2009 год. за издаване срещу последния на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 25 000 лв. , в полза на „СИСТЕМ-КОНСУЛТ 2002”Е., [населено място].
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуална и материалноправна незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че предмет на предприетото от него обжалване е издадената от СРС заповед за изпълнение и в частта относно възложените на страната разноски, поради което незаконосъобразно въззивната инстанция, позовавайки се на процесуалното правило на чл.413, ал.1 ГПК, е отрекла допустимостта на частната жалба.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу прекратителен съдебен акт на въззивния съд, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Обстоятелството, че предмет на предприетото обжалване е съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, който е постановен за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в разглеждания случай процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК е неприложимо. Затова и депозираното от частния жалбоподател изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да бъде обсъждано в настоящето производство.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, позовавайки се на процесуалното правило на чл.413, ал.1 ГПК е счел, че частният жалбоподател не разполага с процесуално потестативно правомощие на частна жалба, извън посочената част на обжалвания съдебен акт, която не е въведена като предмет на предприетото от него въззивно обжалване.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно императивната норма на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за присъдените разноски.
Видно от обстоятелствената част на частната жалба на „Х.”ООД, [населено място] с вх. № 1026568/25.05.2009 год. и заявеното с нея искане, подадена срещу първоинстанционния съдебен акт на СРС, с който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, частният жалбоподател въобще не е визирал въпроса за присъдените от първоинстанционния съд деловодни разноски. Позовал се е единствено на наличие на висящо исково производство между същите страни, за същото вземане, но поради непредставяне на конкретни доказателства в тази насока СГС не е обсъждал изложения довод.
Следователно, съобразявайки така въведения с частната жалба на настоящия частен жалбоподател предмет на обжалване, правилно въззивният съд е счел, че поради отсъствие на създаден от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол над издадената срещу последния по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение въззивното производство е недопустимо и я е оставил без разглеждане.
Обстоятелството, че в създадената от действащия ГПК процесуална уредба на заповедното производство не е предвиден инстанционен контрол над произнесения от първоинстанционния съд по реда на чл.410 ГПК позитивен съдебен акт, освен в изрично посочената част на същия – за дължимите разноски, обосновава правен извод, че в полза на длъжника, настоящ частен жалбоподател не е възникнало потестативно процесуално правомощие на частна жалба и като е съобразил горното излагайки аналогични правни съждения въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. Изложените в противна насока доводи на частния жалбоподател, вкл. относно включените с въведения от него предмет на обжалване деловодни разноски, са голословни и като лишени от основание в доказателствения материал по делото са неоснователни.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че процесуалната недопустимост на частната жалба, с която въззивният съд е сезиран, въобще изключва наличие на процесуална възможност за въззивния съд да обсъжда въведените доводи, свързани с евентуалната основателност на самото заявление.
Същевременно, доколкото доказателствената тежест за твърдяното обстоятелство е на страната, която черпи от същото благоприятни за себе си правни последици, то тази доказателствена тежест, предвид диспозитивното начало и принципът за равенството на страните в гражданското съдопроизводство, не се изчерпва само със съобщаване предмета на висящия правен спор и номера на делото, образувано въз основа на последния .
Отделен остава въпросът, че именно поради въведеното от настоящия частен жалбоподател възражение по чл.414, ал.1 ГПК, основано на твърдението за недължимост на процесните суми, с последващо си определение от 24.09.2009 год., което не е предмет на настоящето производство, първоинстанционният съд е приложил и процесуалното правило на чл.415, ал.1 ГПК, водещо, при наличие на определените в закона предпоставки и до зачитане на влязлото в сила решение, постановеното в исковото производство, ако то касае същите страните и същото спорно вземане.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд от 26. 01. 2010 год., по ч.гр.д.№ 11788/2009 год..
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: