4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
С., 31.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 812/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „А. Б.”А.Е./ АД/, Република Гърция, чрез „А. Б. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, гр.С. против въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 343 от 17.06.2010 год., постановено по ч.гр.д.104/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Силистренския районен съд № 1057 от 15.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 665/ 2010 год. за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател, основано на чл.418 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. И. Т. за сумите: 7249.13 лв., просрочена главница по договор за потребителски кредит № 410-240/ 01.09.2008 год., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.04.2010 год. до окончателното и изплащане; 715.06 лв.- просрочена договорна лихва за периода 01.06.2009 год. -14.03.2010 год. и 18.13 лв.- договорна лихва за забава за периода 01.07.2009 год. -14.03.2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.60, ал.2 ЗКИ, поради което се иска отмяната му и уважаване изцяло на подаденото заявление.
В депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор обосновава достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на дадено от въззивния съд разрешение по значимите за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които изведени и уточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са свързани с начина на удостоверяване предсрочната изискуемост на целия кредит в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Като израз на последната са цитирани определения на ВКС,ТК: № 426/16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год. на І т.о.; № 264/07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І т.о.; № 134/29.01.2010 год., по ч.т.д.№ 52/2010 год. на І т.о. и № 757/28.12.2009 год., по ч.т.д.№ 827/2009 год. на І т.о..
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276,ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист Силистренският окръжен съд е възприел за съобразени със закона и доказателствения материал по делото изводите на Силистренския районен съд, че доколкото изискуемостта на претендираното вземане е поставено в зависимост от факт, извън изпълнителното основание – наличието на изрично волеизявление на кредитора, отправено до задълженото лице за обявяване на кредита за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки – неплащане на една или повече вноски по същия, то липсата на данни по делото за уведомяване на длъжника относно обявяване предсрочната изискуемост дълга му в неговата цялост, представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК не удостоверява годно за принудително изпълнение притезание.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен позволяват да се приеме, че поставените от частния жалбоподател въпроси, като обусловили крайния изход на делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което основната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че цитираните съдебни актове не съставляват задължителна практика на ВКС, според т.2 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, която да обуславя приложение на визираното основание, то дори и да се приеме, че се касае до неправилна правна квалификация на същото, която касационната инстанция е оправомощена да поправи, преквалифицирайки твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то и последното е недоказано.
По поставените от частния жалбоподател въпроси е налице задължително за съдилищата произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК – решение № 58/15.04.2009 год., по т.д.№ 584/2008 год. на ІІ т.о. и решение № 92/16.06.2009 год., по т.д.№ 467/2008 год. на ІІ т.о..
Според възприетото същите разбиране на касационната инстанция, уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с обективния факт на неплащане на съответните погасителни вноски на кредита, а с упражняване на субективното право на Банката- кредитор да направи кредита предсрочно изискуем, което следва от императивния характер на чл.60, ал.2 ЗКИ.
Следователно в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК представените от заявителя документи следва не само да са редовни от външна страна, но и да удостоверяват годно и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, за което не е достатъчно посоченото в договора основание за предсрочна изискуемост, без данни тя да е настъпила чрез упражняване правомощията на кредитора с волеизявлението му до длъжника.
Обстоятелството, че обжалваното въззивно определение е напълно съобразено с даденото от ВКС, задължително за съдилищата в страната, разрешение относимо към поставените от частния жалбоподател въпроси изключва твърдяното противоречие.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на задължителна съдебна практика основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК въобще е неприложимо.
Само за прецизност в тази вр. следва единствено да се посочи, че дори и да се възприеме изразеното от частния касатор разбиране, съответстващо и на становището, застъпено в част от цитираните определения на отделни състави на ВКС,ТК, то в случая от договорната клауза на чл.21 на приложения договор за потребителски кредит № 410-240/2008 год., препращаща към чл.19.1 не би могъл да се направи извод, че целият кредитът се счита за предсрочно изискуем и без уведомяване на длъжника, тъй като такава номерация/ 19.1./, въобще отсъства.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 343 от 17.06.2010 год., постановено по ч.гр.д.104/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: