3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.07.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 434 /2011 година
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Т. М. от [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 70 от 15. 04. 2011 год., постановено по т.д.№ 316/ 2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. на В. № 1593/ 02.03.2011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 38 от 28.01.2011 год., по в.гр.д.№ 811/ 2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на първо търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, позовавайки се на посочената от В. обжалваемост на постановения въззивен съдебен акт и на установителния характер на иска, изключващ стойностен израз на обжалваемия интерес.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение на В., с което по иска с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на касатора, като ответник, че дължи на ищцовото ТД ”В” и „К” ООД суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 811/ 03. 12. 2009 год. в размер на 2010 лв. главница и 40.00 лв. разноски, като е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение по отношение на главницата за разликата над 2010 лв. до пълния предявен размер от 3 153.60 лв. не подлежи на касационен контрол, по силата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата в ДВ бр.100/21.12.2010 год.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство -10.05.2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Обстоятелството, че същата императивно изключва от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Що се касае до наведените от страната доводи, свързани с характера на възникналия правен спор и вида на предявения иск, както и с дадените от В. указания за обжалваемост на постановения въззивен съдебен акт, то същите са неоснователни.
В. от законодателя нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационен контрол не разграничава делата според характера на правния спор и веда на търсената защита, а обстоятелството, че инстанционният контрол е установен от законодателя, чрез императивните норми на ГПК, изключва наличието на процесуална възможност той да бъде създаван извън процесуалния закон.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 70 от 15.04.2011 год., по т.д.№ 316/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: