4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 07.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 47 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. С. С. от[населено място] против определение № 61 от 15.07.2009 год., постановено по т.д. № 272/2009 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба против въззивно решение на Хасковския окръжен съд № 286/27.10.2008 год., по в.т.д.№ 189/2008 год. на с.с.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото постановеното от предходния тричленен състав на ВКС,ТК определение е с обратна сила и задължава всички конституирани лица да извършат действия също с обратна сила , то при уважаване касационната жалба на С. ще бъде изготвено и ново разпределение, отразяващо именно вземанията на кредиторите към края на 2002 год., към която датата е безспорно, че страната има качеството на заложен кредитор. В този см. правопораждащият правото на жалба факт е разпределението от депозитаря през 2002 год., поради което нормата на чл.40 ЗОЗ, на която предходният състав на касационната инстанция се е позовал е неприложима в случая..Въведени са и доводи относно характера на визираните в ЗОЗ срокове, които според частния жалбоподател са прекратителни т.е. преклузивен, а не давностни, поради което не касае правата занапред, както и за суспенсивния ефект на подадената жалба по отношение действията на депозитария и [фирма].
Ответната по частната жалба страна [фирма] е възразила по допустимостта и алтернативно по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, излагайки доводи за липсата на валидно вписан към релевантния за допустимостта на същата момент особен залог в полза на С., както и че изложените от частния жалбоподател оплаквания са ирелевантни предвид безспорната липса на процесуална легитимация.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, постановено от друг тричленен състав на ВКС и поради това подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 пред.2 ГПК, обстоятелство изключващо приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, във вр. чл.274, ал.3 ГПК и задължение за обсъждане на установените със сочената норма предпоставки за допускане касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І –во търговско отделение на ВКС е приел, че доколкото към момента на подаване на касационната жалба касаторът С. не е от кръга на лицата по чл.40, ал.1 ЗОЗ, то той не разполага с правото на жалба- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните.
Изложени са в тази вр. съображения, че легитимираните да обжалват окончателния списък по чл.39 ЗОЗ лица са изчерпателно посочени от законодателя в чл.41, ал.1 ЗОЗ и в тях по изрично разпореждане на закона извън залогодателя и длъжника се включват само присъединените кредитори, какъвто по арг. от чл.40, ал. ЗОЗ касаторът С. не е, поради което правно ирелевантно за допустимостта на касационното производство е качеството му на обикновен кредитор на длъжника.
Обстоятелството, че в това си качество последният не би могъл да се присъединява и да участва в разпределение на сумите от продажба на заложеното имущество, а може единствено да наложи запор върху останалата, но след разпределението сума, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва наличието на правен интерес за лицето от предприетото обжалване, след отпадане в хода на процеса на процесуалната му легитимация на присъединен кредитор, който факт е надлежно удостоверен с представеното в тази насока удостоверение от Ц. депозитар.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗОЗ присъединени кредитори по см. на ЗОЗ са лицата, които имат удостоверено в регистъра право върху заложеното имущество. Следователно, както законосъобразно е счел и предходният тричленен състав на ВКС,ТК правото на кредитор да участва в разпределението по ЗОЗ, с което се обосновава и правния му интерес да обжалва изготвения по реда на чл.39 ЗОЗ списък, произтича от качеството на последния на заложен кредитор, придобито с вписването му по предвидения в чл.27 ЗОЗ ред.
Следователно доколкото касаторът С., в хода на процеса е загубил качеството си на присъединен кредитор, който факт е удостоверен с представеното в касационното производство писмено доказателство-удостоверение от Ц. депозитар, то той не попада в кръга на лицата, на които законодателят изрично и изчерпателно е предоставил правото на жалба- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.
Обстоятелството, че по изрично разпореждане на закона, с изтичане на визирания в чл.30, ал.2 ЗОЗ срок, служебно да се заличава вписаното обстоятелство, ако не бъде подновено преди изтичането на същия, изключва основателността на наведените от частния жалбоподател доводи относно възможността чрез обжалваното определение да се придаде обратна сила и всъщност висящност на процесуалната легитимация на последния, за което конститутивно действие, породено от заличаването характерът на законовия срок е правно ирелевантен.
Затова, като е съобразил горното и е изложил подробни съображения относно свързаните със загуба качеството на присъединен кредитор правни последици за касатора, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, предходният съдебен състав на ВКС правилно е приложил материалния закон и съществените процесуални правила, свързани с гарантиране надлежното упражняване на потестативното процесуално правомощие на жалба.
Отделен в тази вр.остава въпросът, че в хода на настоящето производство, поради наличието на друг правен ред за защита, отсъства процесуална възможност за обсъждане законосъобразността на извършеното служебно заличаване на вписаното обстоятелство.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 15.07.2009 год., постановено по т.д. № 272/2009 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: