3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 663/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “Ю. И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] против въззивно определение на Софийски окръжен съд № 190 от 28.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 390/2010 год., с което по реда на чл.419, ал.1 ГПК е отменено разпореждане на Костинбродския районен съд от 01. 12.2009 год., по ч.гр.д.№ 764/2009 год., инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу М. Н. С. от [населено място] за сумата 1 870.26 лв. и вместо него е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на същото лице, като длъжник и е обезсилен издадения в полза на кредитора изпълнителен лист.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, по съображения, черпени от процесуалното правило на чл.413 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частният касатор поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, обусловил крайния правен резултат по делото – за основанията, на които е допустима отмяната на издадената заповед за изпълнение в хипотезата на чл.417 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на частната касационна жалба, с твърдение, че е подадена след преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, а алтернативно и по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Постановеното по реда на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК определение, не е от категорията съдебни актове, за които законодателят лимитивно в чл.274, ал.3 ГПК е предвидил, че подлежат на касационно обжалване.
Същото няма преграждащ ефект за развитието на конкретно дело, тъй като е относимо единствено към изпълнението на заявено в заповедното производство вземане и доколкото с него не се дава разрешение по същество на правния спор относно съществуването или не на последното, то не притежава и правната характеристика на съдебен акт, попадащ в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Следователно с постановеното определение на СОС предвиденото от законодателя двуинстанционно разглеждане е осъществено и процесуалният ред за обжалване- изчерпан.
Касае се до функционална подсъдност, за която съдът е призван да следи служебно, поради което констатирайки с настоящето определение единствено липсата на основание за касационен контрол, същото не подлежи на обжалване.
Що се касае до дадените в диспозитива на обжалвания съдебен акт указания на въззивния съд относно обжалваемостта му пред ВКС, то следва да се посочи, че правото на инстанционен контрол се създава единствено от закона, поради което липсва процесуална възможност, при отсъствие на изрично уредена в ГПК хипотеза, аналогична на установената в чл.62, ал.3 ГПК, правото на касационна жалба да възникне от изложеното във въззивния съдебен акт, т.е. по разпореждане на решаващия съд.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на “Ю. И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] против определение на Софийски окръжен съд № 190 от 28.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 390/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: