6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 449/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], в ликвидация, против въззивното решение на В. апелативен съд № 253 от 18.12.2009 год., по възз.т.д.№ 528/2009 год., с което е отменено решението на В. окръжен съд № 192 от 12.05.2009 год., по т.д.№ 242/2009 год. и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищец, отрицателен установителен иск срещу [фирма], със седалище[населено място], [фирма], /в ликвидация/, със седалище[населено място], [фирма],[населено място] и „Д.-В. – 2007” ,[населено място], че са невзети / липсващи/ решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма]- в ликвидация, обективирани в протокол от 06.10.1998 год. за: учредяване на [фирма]; формиране на капитала му чрез апортна вноска на хотел „Д.”; определяне управител на същото в лицето на съдружника И. Л. и упълномощаване на последния да предприеме необходимите действия пред ВОС за оценка на апортната вноска по реда на чл.72 ТЗ, за регистрация и вписване на дружеството, както и в протокол от 10.12.1998 год. за приемане оценката на апортната вноска и внасянето и в капитала на [фирма], определяне същия на 346 370 лв. и разпределянето му на дялове, съответстващи по размер на оцененото и апортирано недвижимо имущество- 34 637 дяла по десет лева всеки.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.144 ГПК/ отм./ и на закона-чл. 26 ЗЗД, поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като твърдението е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – дали протокол от ОС на съдружниците в ООД, който съдържа и неистински подпис на съдружник и поради това е неавтентичен частен документ, може да бъде възприет за писмено доказателство, годно да удостовери реалното провеждане на ОС на посочената в него дата, дневен ред, начин на гласуване и взети решения противоречи на възприетото в ТР № 1/2002 год. на ОСГТК на ВКС, според което решенията на ОС са нищожни в случаите, когато не са взети, но са обективирани в неистински документ, както и на практиката на съдилищата, изразена в решение № 6/2006 год., по т. д. № 539/2005 год. на ІІ-ро т.о. и в решение на СГС по т.д.№ 1675/2006 год. на І-ти с-в., в които е застъпено аналогично на задължителната съдебна практика становище.
Едновременно с това, според касатора, В. апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, отразена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и с практиката на съдилищата, израз на която са горецитираните съдебни актове и по обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, а именно- следва ли да се постави знак на равенство по отношение правните последици на взето от ОС на съдружниците в ООД решение, когато подписът на единия съдружник е неистински с тези, при които не е налице гласуване от страна на съдружник, респ. не присъствие на съдружник на ОС, както и дали в този случай се касае до несъществуващо и поради това нищожно по общото правило на чл.26 ЗЗД решение, или до незаконосъобразно решение, подлежащо на отмяна по реда на чл.74 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Възражения срещу допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК се съдържат и в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на ответника ТД”НОРМА”ООД.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявените от ликвидатора на [фирма] /в ликвидация/ обективно и субективно съединени искове по чл.97, ал.3 ГПК/ отм./ въззивният съд, позовавайки се на дадените с определение № 104/2009 год., по ч.т.д.№ 12/2009 год. на І т.о. на ВКС задължителни указания относно допустимостта и правната квалификация на същите, е счел, че за недействителността на решенията на ОС на съдружниците в ТД, правно и структурно обособено в ООД, поради отсъствие на облигационна връзка, пораждаща отношенията между последните, общите правила на чл.26 ЗЗД са неприложими, а последните, като свързани с упражняване членствените права и задължения на отделния съдружник, са подчинени на нормите ТЗ, уреждащ ги по специфичен спрямо договорните отношения, начин.
Поради това и протоколите от ОС на съдружниците на [фирма] от 06.10.1998 год. и на 10.12.1998 год., като частни свидетелстващи документи създаващи оборимата законова презумпция, че съдържащите се в тях изявления са направени от подписалите ги лица, се ползват с формална доказателствена сила, поради което при наличие на успешно проведено в хода на делото оспорване подписа само на единия съдружник – Б. П., то те, подписани от другия съдъружник са годни доказателствени средства и преценени наред с останалия доказателствен материал по делото удостоверят посечените в тях факти – реалното провеждане на съответното ОС и наличие на взети дружествени решения.
Следователно обстоятелството, че съдружникът, автентичността на чийто подпис е успешно оборена в процеса по предявения установителен иск безспорно не е гласувал при вземане на процесните решения на върховния орган на ищцовото ТД, свързани с участие на същото в други дружества, разпореждане с недвижими имоти, избор на управител и др., за които в чл. 60, т.1, във вр. с чл.52 от Устройствения акт на ЮЛ- търговец, в съгласие с императива на чл.137, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ /в редакцията на закона, публикувана в ДВ бр. 103 /93 год./. е предвидено единодушие, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че се касае за незаконосъобразност, която по своите правни последици не е приравнена на нищожност по см. на чл.26 ЗЗД и защита срещу която е единствено възможна чрез специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ.
Затова и липсата на проведено в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал.1 ТЗ успешно производство за отмяна на така взетите в нарушение на закона и устройствения акт на търговеца ООД от ОС на съдружниците решения, предмет на предявените установителни искове, според В. апелативен съд, има за своя правна последица саниране на съществуващите в тях пороци и невъзможност за прогласяване нищожността им по общия исков път за защита, предприет от дружеството – чл.97, ал.3 ГПК /отм./, във вр. с чл.431, ал.2 ГПК.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, като обусловили крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Тези въпроси, обаче не са разрешение в противоречие с практиката на ВКС, поради което визираният критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК в случая- отсъства.
На първо място поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, свързан най- общо с доказателствената сила на протокола от ОС на съдружниците в ООД, не е бил предмет на обсъждане в ТР №1/2002 год. на ОСГК на ВКС, поради което възприетото от В. апелативен съд разрешение на същия обективно не би могло да създаде противоречие по вложения от законодателя в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и разяснен с т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02.2011 год. смисъл.
Същевременно, доколкото преценката за достоверност на частния свидетелстващ документ, какъвто е характерът на протокола от ОС на съдружниците, всякога е въз основа на конкретно установените по делото факти/ чл.144 ГПК- отм./, то решаването му, като обусловено от последните е различно по всяко отделно дело и в този смисъл изискуемият се от закона идентитет за съпоставка- отсъства.
Що се касае до останалите цитирани от касатора съдебни актове, то освен, че същите, поради характера си, не са част от задължителната съдебна практика на ВКС, попадаща в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а решението на СГС при липсата на данни да е влязло в сила не е част и от съдебната практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / т.3 на ТР № 1 /19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС/ не съществува и твърдяното от страната несъответствие между даденото с обжалвания съдебен акт и възприетото с решение № 6/ 26.01.2006 год., по т.д. № 539/2005 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС разрешение на поставения от [фирма], в ликвидация, процесуалноправен въпрос, тъй като и според последното достоверността на протокола от ОС на съдружниците в ООД, притежаващ белезите на частен документ, се преценявана от съда въз основа на всички останали доказателства – писмени и гласни.
Отделен в тази вр. остава въпросът за въведените с чл.56, т.3, раздел 1.4 от учредителния акт на ТД- ищец реквизити на протокола от ОС на съдружниците, но доколкото същите не са посочени като условие за действителността му, нито в този контекст са били предмет на обсъждане от В. апелативен съд, то той не следва да бъде преценяван в настоящето производство.
По отношение на първия формулиран от касатора правен въпрос не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че визирания критерий не е аргументиран извън изписване на законовия му текст и честата повторяемост на случаите, при които възниква поставения от страната процесуалноправен въпрос, което по арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год., не удовлетворява изискването за обосноваване предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол, то самото наличие на трайно непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на чл.144 ГПК/ отм./, обективирана в множество съдебни актове на касационната инстанция, изключва наличието на въведеното основание.
Поддържаното от касатора противоречие със задължителната съдебна практика отсъства и по отношение на посочения в изложението материалноправен въпрос.
Възприетите от въззивния съд критерии, въз основа на които са разграничени нищожните решенията на ОС на съдружниците в ООД от отменимите порочни решения, взети от този върховен колективен орган на управление на ЮЛ- търговец безспорно в нарушение на чл.137, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ /в редакцията на закона, публикувана в ДВ бр. 103 /93 год./, във вр. с чл. 52, т.1,2, 3 и т.10 и обективирани в процесните протоколи, са в пълно съгласие с даденото в т.ІІ и т.ІІІ на ТР № 1/ 2002 год. на ОСГК на ВКС задължително за съдилищата в страната разрешение, според което основанията за нищожност на решението на ОС на ТД не могат да съвпадат с основанията за отмяна на взето в нарушение на закона или учредителния акт на последното, решения, тъй като са различни както вида на пороците, които ги предпоставят, така и реда, по който последните могат да бъдат релевирани.
Същевременно наличието на задължителна съдебна практика по въпроса за разликата между нищожните и порочните решения на ОС на ТД, критериите за квалификацията им, според ТЗ и предвидените от законодателя различни способи и ред за защита срещу последните, изключва процесуалната възможност за приложението на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, освен при данни за произтичаща от настъпила промяна в обществените отношения или правна мисъл, необходимост от промяната и, каквито в случая не са доказани.
Останалите, съдържащи се в изложението на касатора твърдения и доводи по същността си съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд грешки при преценката на доказателствата и прилагането на материалния закон, но като относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК те подлежат на обсъждане при осъществяваната от касационната инстанция по реда на чл.290 и сл. ГПК проверка относно правилността на въззивния съдебен акт и са ирелевантни за приложното поле на касационното обжалване.
Ответниците [фирма] и ”НОРМА”ООД не са претендирали и доказали реално извършени деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да им бъдат присъждани такива – арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд № 253 от 18.12.2009 год., по възз.т.д.№ 528/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: