3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 235.
С.,. 11.04..2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 11 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 765-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ш. Х. от г.Бяла срещу въззивното решение от 31.03.10г. по г.д.№2270/09г. на ОС-г.Варна, с което е оставено в сила решение №169 от 19.01.09г. и решение №2705/13.08.09г. по г.д.№6469/07г. но РС-г.Варна24 с-в.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.1ит.2 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл извън предявеното от ищеца основание по чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ.
В тази връзка касаторът развива съображения, че съдът вместо на предявеното правно основание се е произнесъл на друго основание за нищожност, а именно за липса на решение на ОС на съдружниците да бъде упълномощен управителя да договаря сам със себе си/чл.38 ал.1 ЗЗД/, което е изведено като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, разрешен неправилно от въззивният съд.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че не е налице валидно решение на ОС на съдружниците за упълномощаване на управителя на ООД.
ВКС-ТК намира, че въззивният съд не се е произнесъл на непредявено основание. Това е така защото твърдението за липса на валидно решение на ОС на съдружниците включва имплицитно в своето съдържание и липса на решение на ОС на съдружниците да бъде упълномощен управителя да договаря сам със себе си/чл.38 ал.1 ЗЗД/.
Ищецът не е длъжен да сочи правната квалификация на предявения от него иск. Определянето на правната квалификация е задължение на съда, в който смисъл е постоянната практика на ВКС.
В конкретния случай въз основа на фактите и обстоятелствата по делото въззивният съд правилно е приел, че към момента на сключване на договора за продажба не е било налице решение на ОС на съдружниците да бъде упълномощен управителя да договаря сам със себе си.
По отношение въпроса за процесуалната допустимост на иска предвид обстоятелството, че ответникът не осъществява фактическо владение върху претендирания имот единствената процесуална възможност за ищеца е да предяви положителен установителен иск защото не би могъл да предяви в този случай реивандикационен иск по чл.108 ЗС.
Въпросът за процесуалната допустимост на иска не би могъл да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 31.03.10г. по г.д.№2270/09г. на ОС-г.Варна, с което е оставено в сила решение №169 от 19.01.09г. и решение №2705/13.08.09г. по г.д.№6469/07г. но РС-г.Варна24 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.03.10г. по г.д.№2270/09г. на ОС-г.Варна, с което е оставено в сила решение №169 от 19.01.09г. и решение №2705/13.08.09г. по г.д.№6469/07г. но РС-г.Варна24 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: