3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 20.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 7/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Бариев А. от [населено място] срещу въззивно решение № 131 от 12.10.2010 г. по в.гр.д.№ 281/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 106/2010 г. на Поповския районен съд. С потвърденото решение е уважен предявения от [фирма] иск по чл.422 ГПК, като е прието за установено, че ответникът А. Бариев А. му дължи сумата 5 176,00 лв., включваща митническо възнаграждение, законна лихва и разноски по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът мотивирал решението си, без да посочи критерии за ,справедливост”, както посочва закона. Обосновката на справедливостта следвало да е обективна и еднаква за всички страни в процеса и това следвало да се отрази в критериите за преценка на същата. Счита, че самото въвеждане или определяне на критерии за оценка на „справедливостта” е от значение за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма] с писмения си отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Въззивният съд по реда на чл.272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като споделил направените с него фактически и правни изводи, според които по устен договор за поръчка ответникът възложил на ищеца да бъде гарант на задължението му да приключи режим „Транзит” на внесения от последния лек автомобил на територията на страната. Ответникът не изпълнил задължението си да приключи този режим, поради което е ангажирана отговорността на [фирма] като гарант да изпълни вместо него възникналото вносно митническо задължение. Платеното задължение към Митница В. възлизало на сумата, в размер на която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което е прието за съществуващо вземането му към ответника, предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
С въззивната жалба от ответника е въведено възражението, че не дължи претендираните митнически сборове, тъй като задължението му било поето и изпълнено от трето лице, което след упълномощаването му от настоящият касатор лекият автомобил бил регистриран в КАТ и отчислен от регистрация. Възражението е счетено за неоснователно по съображения, че ако фактите са такива, каквито са твърдяни от ответника, то това би повлияло на митническото му задължение само при представяне на доказателства за плащане от това трето лице на митническите сборове, каквито обаче не са били представени.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното решение до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна. Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС указания непосочването на правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 13.12.2010 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 12.10.2010 г. по в.гр.д.№ 281/2010 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Бариев А. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: