3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 926
София, 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 996/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И.” ООД срещу определение № 3244 от 25.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1699/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството, образувано по частната му жалба срещу определение от 26.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 1352/2010 г. на Варненския районен съд. С последното е отхвърлено искането на настоящия жалбоподател да се обезсилят на основание чл.415, ал.2 ГПК Заповед № 910 от 04.02.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, издадени по заявление на „Г – Т.” ЕООД въз основа на документ по чл.417 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. В приложено към нея изложение достъпът до касационен контрол е обоснован с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса подлежи ли на касационно обжалване определението по чл.415, ал.2 ГПК.
Ответникът „Г – Т.” ЕООД не е изразил становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че същият е от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК като постановен за първи път от въззивна инстанция обосновава извода, че допустимостта на производството пред касационния съд не е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, което изключва необходимостта от произнасяне по въведения от частния жалбоподател селективен критерий.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с което е отхвърлено искането на настоящия жалбоподател да бъдат обезсилени издадените по заявление на „Г – Т.” ЕООД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение на „И.” ООД, мотивирано с факта, че в срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил иск срещу „И.” ЕООД, което било трето на заповедното производство лице не е от категорията на определенията, по отношение на които законодателят е предвидил изричната им обжалваемост, като същевременно не попада в обхвата на тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Тълкуването на чл.415, ал.2 ГПК налага извода, че съдът служебно следи за изпълнението на указанията, посочени в ал.1 от цитираната разпоредба. Изложеното дава основание да се приеме, че на обжалване подлежи съдебният акт, с което се обезсилва заповедта за изпълнение, както и издадения по реда на чл.418 ГПК изпълнителен лист поради наличието на отрицателни процесуални предпоставки за съществуването им в правния мир. Определението по чл.415, ал.2 ГПК има преграждащ характер по отношение по-нататъшното развитие на заповедното производство, поради което процесуалноправно легитимиран да го обжалва е единствено заявителят, но не и длъжникът. Съдебният акт, с който се отхвърля искането на последния за прилагане на санкцията по чл.415, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване. То няма преграждащ характер спрямо развитието на това производство, а същевременно законодателят не е предвидил изричната му обжалваемост. Въпросът дали частният жалбоподател е надлежната страна по предявения от заявителя установителен иск по чл.422 ГПК ще следва да се разреши в исковия процес, но не и в заповедното производство. Следователно подадената от него частна жалба е процесуално недопустима, както правилно е прието с обжалваното определение.
Изложеното позволява да се обобщи, че като е оставил без разглеждане частната жалба на „И.” ООД, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3244 от 25.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1699/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: