4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 607
София, 08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 404/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. С. от [населено място], общ.Ш. срещу въззивно решение № 6 от 07.01.2011 г. по в.т.д.№ 543/2010 г. на Варненския апелативен съд. С последното при новото разглеждане на делото по реда на чл.294, ал.1 ГПК, е отменено решение № 258 от 19.12.2006 г. по т.д.№ 131/2006 г. на Добричкия окръжен съд в отхвърлителната му част относно главницата до размера на сумата 21 987.75 лв. и е постановено вместо него друго, с което касаторът е осъден да заплати на О. Д. Т. от [населено място] сумата 21 987.75 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 29.10.2004 г. за проектиране на семеен хотел в [населено място].
Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е обосновано допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по съображения, че по въпроса за съответствието на изработеното с поръчаното въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение от 21.06.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 607/2004 г., ТК, според което страните следва да изпълняват задълженията си точно и добросъвестно и кредиторът не може да бъде заставен да приеме нещо различно от дължимото. Поддържа, че по въпроса за действието на договора съдът се е произнесъл също в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 979 от 20.02.2008 г. на ВКС по т.д.№ 541/2007 г., в което е посочено, че сделката, сключена под отлагателно условие не поражда действие и макар и да е действителна, тя се намира във висящо положение, а правните й последици настъпват едва след сбъдване на условието. В нарушение на процесуалния закон съдът не обсъдил възражението му по чл.40 ЗЗД, според която разпоредба ако представителят и лицето, с което то се договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, то договорът не поражда действие спрямо последния, по който въпрос съдът не се съобразил с Решение № 841/2009 г. на ВКС по гр.д.№ 3530/2008 г., ІV г.о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите допустимо ли е съдът да подменя договореното с извършеното, да извършва това заместване, при положение, че всяка промяна изисква изготвянето на нов проект и то от същото лице, което е носител на авторското право, може ли съдът да присъжда възнаграждение за проект, който не съответства на нормативно установеното, въпроси, обусловени според касатора от порочната практика да се внасят за одобрение проекти, които не съответстват на ЗУТ.
Ответникът по касация О. Д. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна в процеса страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Предмет на делото е предявен от О. Д. Т. иск за заплащане на възнаграждение за изготвен комплексен проект за инвестиционна инициатива за „Семеен хотел” в [населено място], възложен му от ответника и настоящ касатор с договор от 29.10.2004 г.
С въззивно решение № 165 от 20.10.2008 г. по т.д.№ 451/2007 г. на Варненския апелативен съд предявения срещу касатора иск е уважен за сумата 21 987.75 лв., като е прието, че изработеният от ищеца проект е бил одобрен от надлежно упълномощено от възложителя лице, което го внесъл в Общината за съгласуване и одобряване, на съответствието му с поръчаното според съда не се отразявало обстоятелството, че е изработен за квадратура в обем, завишаващ разрешения по визата за проектиране, който извод е изграден въз основа на заключение на съдебно-техническата експертиза, според което за разлика от обратната хипотеза, при евентуалното му връщане това би могло да се коригира. Прието е за установено, че застрояването е било извършено от ответника по проект на друг проектант, но според съда била налице хипотезата на чл.268 ЗЗД, тъй като и при откзаз от договора възложителя дължи заплащане на разходите, направени от изпълнителя. Въз оснава на изложеното е приел искът за основателен, но до размер, дължим за квадратурата по визата за проектиране.
С решение № 147 от 08.12.2009 г. по т.д.№ 283/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на І т.о. на ВКС отменил по касационна жалба на ответника и настоящ касатор въззивното решение на Варненския апелативен съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане само по въпроса налице ли са материалноправните предпоставки за отказ на касатора от договора, направен като последващ приемането на работата, както и по въпроса за дължимата на изпълнителя печалба, доколкото по арг. от чл.268 ЗЗД, при отказ от двустранен договор, изпълнението по което е вече предприето, на изпълнителя се дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Със сега обжалваното решение, като зачел направените от касационната инстанция изводи, че престираното от ищеца е годно за ползване съобразно договорното му предназначение, т.е. като съъответстващо в качествено отношение, а също и че то е било веднъж вече надлежно прието чрез редовно упълномощената представителка на възложителя, въззивният съд отново уважил иска в размера, в който бил уважен с отмененото въззивно решение, споделяйки направените с него фактически и правни изводи.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нарушенията, допуснати при първоначалното разглеждане на делото, независимо дали са били заявени или не в първото касационно производство, са ирелевантни за новото касационно обжалване, тъй като са преклудирани.
В настоящия случай, с оглед мотивите на отменителното решение на Върховния касационен съд следва да се приеме, че предметът на новото въззивно разглеждане се изчерпва единствено с определяне на размера на дължимото от ответника възнаграждение за изготвените от ищеца проектни работи, чието приемане предшества направения от ответника отказ от договора. Доколкото поставените сега от касатора въпроси не са били включени в предмета на новото въззивно разглеждане на делото, тъй като те са решени окончателно от касационната инстанция, то тези въпроси не могат да бъде заявени като такива по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на тях не следва да бъде преценявано наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липсата на доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 07.01.2011 г. по в.т.д.№ 543/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: