4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 538
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 333/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. К. и на И. И. П. срещу решение № 70 от 29.01.2009 г. по гр.д.№ 625/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 499 от 03.08.2009 г. по гр.д.№ 1955/2008 г. на Казанлъшкия районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите срещу [фирма] за признаване за установено по реда на чл.124 ГПК, че не дължат солидарно на Банката като поръчители главница в размер на 10 302.60 лв.; редовна лихва в размер на 151.28 лв. и наказателна лихва в размер на 15.72 лв., за които суми в полза на [фирма] са издадени изпълнителни листове срещу тях по гр.д.№ 1413/2005 г. на РС Казанлък.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, касаторите са възпроизвели оплакванията си за неправилност на въззивното решение, като общо се поддържа, че значимият за делото въпрос е този за съдържанието на договора за поръчителство, разрешен от въззивния съд в нарушение на чл.138, ал.1 ЗЗД, тъй като в заглавната част на договора, на основание на който срещу тях е издаден изпълнителен лист, не бил посочен кой е кредитора, не е индивидуализиран в достатъчна степен длъжника, липсвала и конкретизация на размера на дълга, неговия падеж, както и други съществени условия. Позовават се на Определение № 546 от 18.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК, с което било допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което се разрешавал аналогичен спор. Като второ основание се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за срока за ангажиране отговорността на поръчителите и за документа, въз основа на който се издава изпълнителен лист, които въпроси били решени в противоречие с Решение № 365 от 22.09.1993 г. по гр.д.№ 306/1992 г., 5-чл. С-в на ВС.
Ответната по касация [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че сключения между [фирма] и Ж. В. Ж. договор за потребителски кредит от 09.03.2005 г. за сумата 10 000 лв. е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между Банката и ответниците по иска. С този договор според съда същите валидно са се задължили спрямо кредитора при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да ги изпълнят вместо нето при условията на сключения договор за кредит. Договорът за поръчителство бил сключен в изискуемата се от чл.138 ЗЗД форма за неговата действителност, същият е подписан, от което следвало, че те са запознати с договора за кредит, от който е част договора за поръчителство и по силата на чл.141 ЗЗД отговарят за неизпълнението му солидарно с главния длъжник.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът дали в даден договор се съдържат всички съществени за неговата действителност условия е относим не само към договора за поръчителство, а към всички спорове, основани на твърдяна или отричана облигационна връзка. Преценката за наличието им при съобразяване на правната норма, под която подлежат на субсумиране твърдяните от страните факти се извършва от съда въз основа на събраните по делото доказателства. Доколкото в изложението аргументацията за допустимост на касационното обжалване е обоснована с оплаквания за неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че касаторите не са доказали наличието на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради непосочване на конкретния материалноправен въпрос, спрямо който следва да се преценяват сочените от тях допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Извън това като необосновано се преценява твърдението за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, доколкото цитираното определение на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като при това то не третира аналогичен случай, какъвто извод следва да се направи предвид липсата на твърдения по делото, че личното обезпечение е поето преди сключването на главната сделка, каквато е обсъжданата с него хипотеза. Следователно, дори и да е бил формулиран значимия за делото материалноправен въпрос, то посоченото определение не може да обоснове наличие на противоречива практика и приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което бланкетно е възпроизведено в изложението. За да е налице това основание, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия извод да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Законоустановените предпоставки в случая не са налице, тъй като нормата на чл.138 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има многобройна, непротиворечива съдебна практика на ВКС.
Поставеният от касаторите въпрос за срока, в който кредиторът следва да реализира правата си срещу поръчителите не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и затова не е от значение за изхода му. На проверка във фазата по допускане касационно обжалване на въззивното решение подлежат правните изводи на съда.Такива не са излагани от въззивния съд по поставения от касаторите материалноправен въпрос, което налага да се приеме, че те не са доказали основната, водеща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на атакувания съдебен акт до касация.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 29.01.2009 г. по гр.д.№ 625/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3