2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N674
С., 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 481-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.М. срещу въззивното решение от 20.10.09г. по г.д.№61/09г. на АС-г.С., ГК, трети с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 13.10.08г. по г.д.№986/07г. на ОС-г.Враца, с което е осъдена [община] да заплати на [фирма]-г.М. сумата 16586лв., от която 14176.14 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение за плащане по ф-ра №166/12.06.07г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.07г. до окончателното й изплащане както и мораторна лихва в размер на 829.86лв. за периода 12.06.07г. до 15.11.07г. и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени изцяло като неоснователни иска за заплащане на сумата 14176.14 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение за плащане по ф-ра №166/12.06.07г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.07г. до окончателното й изплащане и обективно съединения иск за мораторна лихва в размер на 829.86лв. за периода 12.06.07г. до 15.11.07г..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 основание.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е при договор за обществена поръчка съществува ли задължение за възложителя да заплаща допълнително извършени от изпълнителя С. извън уговореното в договора.
От представените по делото доказателства, както и от договора, сключен между страните от 13.07.06г. за извършване на С. на обект”Оформяне на площадно пространство и прилежащи пространства[населено място]” се установява, че уговореният обем С., предмет на процесния договор е изпълнен и изплатен от възложителя [община].
При съчетаното тълкуване на чл.5,7,9 и 10 от договора при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че страните са уговорили твърда договорна стойност, която не може да надхвърля определената в договора.
Следователно извършените от изпълнителя допълнителни С. са за сметка и риск на изпълнителя, тъй като не е налице облигационно отношение между [община] и [фирма]-г.М. извън това, породено от процесния договор. Поради това не е налице и правно основание за заплащане на ф-ра № 166/12.06.07г. на обща стойност 14176.14 лв.
Представеното към касационната жалба определение по чл.288 ГПК не е относимо към настоящия спор. Нещо повече, то не формира практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което това основание за допускане в конкретния случай на касационно обжалване не е налице.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки, обстоятелство което сочи, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основанието, предвидено в т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.10.09г. по г.д.№61/09г. на АС-г.С., ГК, трети с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 13.10.08г. по г.д.№986/07г. на ОС-г.Враца, с което е осъдена [община] да заплати на [фирма]-г.М. сумата 16586лв., от която 14176.14 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение за плащане по ф-ра №166/12.06.07г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.07г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 829.86лв. за периода 12.06.07г. до 15.11.07г. и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени изцяло като неоснователни иска за заплащане на сумата 14176.14 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение за плащане по ф-ра №166/12.06.07г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.07г. до окончателното й изплащане както и иска за мораторна лихва в размер на 829.86лв. за периода 12.06.07г. до 15.11.07г.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.10.09г. по г.д.№61/09г. на АС-г.С., ГК, трети с-в
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: