3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 539
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 316/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т. срещу решение № 15 от 15.01.2010 г. по т.д.№ 654/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 60 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 875/2009 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу [фирма] иск за заплащане на възнаграждение по договор за управление от 12.03.2004 г. за разликата над присъдените й 2 419.92 лв. до 4 729.92 лв., като погасен поради прихващане с насрещно вземане за неустойка в размер на 2 310 лв., а в останалата част до пълния му размер от 12 018.64 лв. като неоснователен, както и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 1 689.97 лв. до претендираните 2 960.79 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът по касация Р. териториален кадастър” Е. в писмения си отговор по чл.287, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване. Моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че след изтичане на тригодишния срок на сключения с ищцата договор за управление, макар и тя да е продължила да изпълнява някои от задълженията на управител, отношенията й с ответното дружество следва да се уреждат съобразно правилата на чл.280 – чл.292 ЗЗД, а не по тези на КТ и предвид при липсата на допълнително договорено възнаграждение е счетено, че такова не се дължи.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторката не е изпълнила основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК да посочи обусловилия решаващите изводи на въззивния съд материалноправен или процесуално правен въпрос, спрямо който следва да се преценяват допълнителните предпоставки за селекция на жалбата, уредени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Вместо това в изложението към нея са развити единствено съображения в подкрепа на оплакванията за неправилност на въззивното решение. Дори от тях да се извлече, че решаващ според касаторката за изхода на делото е въпросът за основанието, на което е прекратен договора – изтичането на срока на договора за управление или решението на едноличния собственик на капитала (П.-Пътища” Е.) за освобождаването й като управител, взето на основание на съдържаща се в договора клауза значително по-късно след договорения срок, то този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, следователно той не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а оплакването следва да се квалифицира като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това следва да се изтъкне, че систематичното място на клаузата по т.8, ал.1 от договора, на която касаторката се позовова дава основание да се приеме, че овластяването на ОС за освобождаване на управителката от заеманата от нея длъжност е предвидено при наличие на някоя от хипотезите на ал.1 от същия текст, касаещи предсрочното прекратяване на договора по взаимно съгласие или при виновно неизпълнение на задълженията, какъвто обаче не е разглеждания случай.
Не е налице и изтъкнатото противоречие с представеното с изложението Решение № 887 от 24.10.2005 г. на ВКС по т.д.№ 161/2005 г., ІІ т.о., с което по спор по чл.74 ТЗ са коментирани пълномощията на представляващия дружеството предвид оттегляне на овластяването и законосъобразността на свикано от него ОС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да били сторени по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 15.01.2010 г. по т.д.№ 654/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: