4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 207
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 741/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 260 от 25.05.2010 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 05.11.2009 г. по гр.д.№ 338/2008 г. на С. градски съд, ТО-2 състав. С последното по предявен от ЗД [фирма] иск по чл.407 (отм.) ТЗ иск касаторът е осъден да му заплати сумата 18 652.84 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение на собственика на застрахования при него л.а.”М.” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за претърпените вреди при ПТП, настъпило на 11.08.2005 г. с участието на застрахования при касатора водач на л.а. „Н. С.”
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл.283, т.3 ГПК основания за отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като изтъква, че тълкуването на чл.186 и сл. ГПК (отм.), кореспондиращ като процесуален принцип с чл.159, ал.1 и 2 от новия ГПК би допринесъл за решаване на делата според точния смисъл на закона, а именно съдебното дирене да прикючи и делото да се счита за изяснено, само след като са събрани и фигурират по делото всички допуснати доказателства. Изложена е и аргументация в подкрепа на твърдението за наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправните въпроси, свързани с пределите на гражданската отговорност и необходимостта от отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, който въпрос, както и този за еквивалентността на обезщетението на средните пазарни цени били решени от въззивния съд в противоречие с ПП № 17/1963 г. на ВС и на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 139 по т.д.№ 405/2009 г., ІІ т.о., Решение № 147 по т.д.№ 85/2009 г., ІІ т.о. и решение № 115 по т.д.№ 627/2009 г., ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображенията, изложени в писмения му отговор, съдържащ и доводи за нейната неоснователност.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на прекулзивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след съвкупен анализ на доказателствата по делото и наведените от касатора доводи за допустимост на касационното обжалване намира, че не са налице сочените от него селективни критерии за достъп до касация на въззивното решение.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че пътно-транспортното произшествие в района на главен път І-4 км.218 + 544 ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. „М.”, който при предприемане на маневра навлязъл в пътното платно на насрещно движещия се л.а.”Н. С.”, отнемайки му предимството. Възражението на ответника и настоящ касатор за съпричиняване на вредоносния резултат е счетено за неоснователно, като в тази връзка съдът е обсъдил не само събраните и налични по делото доказателства, но и данните в липсващото според касационната жалба удостоверение на Н. агенция Пътна инфраструктура”, така както те са били възпроизведени в молбата, към която то е приложено, при което приел, че и при наличие на знак В 26 на конкретното място ( км.218 + 544), ограничаващ скоростта до 60 км./ч., а не на км.218 + 975, на който според удостоверението знакът е бил монтиран, то и при движение на увредения автомобил с разрешената скорост, ударът според експертите от автотехническата експертиза е бил непредотвратим.
По отношение на възражението за дължимо обезщетение в размер на средните пазарни цени съдът приел, че разликата между тях и цените, по които ремонтът е бил заплатен на извършилия го оторизиран сервиз предвид двугодишният срок на експлоатация, считано от датата на производството му не обосновава извод за прекомерност, водеща до неоснователно обогатяване, още повече, че начинът за обезщетяване чрез остойностяване на сервизен ремонт е изрично предвиден в ОУ на договора между ищеца и водача на увредения автомобил, който е и документално установен.
С представеното от касатора ППВС № 17/1963 г. са дадени разяснения, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, в които вредоносният резултат се намира в причинна връзка както с виновните действия на деликвента, така и с действията на самия увреден. С въззивното решение въз основа на експертното заключение е прието, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на водача на увредения автомобил и настъпилия вредоносен резултат, т. е. въпросът за съпричиняването не е разрешен в противоречие с представената задължителна съдебна практика. Доводите на касатора за неправилност на извода на въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява съпричиняване, са неотносими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към правилността на въззивното решение, по което касационната инстанция се произнася ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за размера на застрахователното обезщетение, обосновано с даденото от въззивния съд разрешение и становището по него, заето с цитираните в изложението му решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Така с приложеното Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК по повдигнатия въпрос съставът на ВКС е приел, че застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди. Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени със застъпеното в цитираното решение становище, обстоятелство, изключващо достъпа до касационно обжалване на посоченото от касатора основание.
Изложената от касатора аргументация за наличие на селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос също не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване. Това основание е налице когато има непълна, или неясна правна норма, която се нуждае от тълкуване, защото няма съдебна практика по нея или когато създадената съдебна практика се нуждае от промяна с оглед промяна на обществените отношения приемане на нови правни норми. По приложението на чл. 186 ГПК (отм) има богата съдебна практика, а нормата на чл.149 от новия ГПК е с аналогично съдържание, поради което не се налага тълкуването й с оглед създаване на нова съдебна практика. За пълнота на изложението следва да се посочи, че се касае до неправилно смесване на основанията за достъп до касация с основанията за неправилност на въззивното решение, каквото в случая освен това не се оправдава от данните по делото.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 25.05.2010 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: