4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
С., 10.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 399/2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. Б. против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № ІІІ – 367 от 14.12.2009 год., по ч.гр.д.№ 548/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Бургаския районен съд от 12.08.2009 год.,по ч.гр.д.№ 5513/2009 год., в частта за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма], със седалище [населено място], К. В. Б. и А. Г. Б., въз основа на споразумителен протокол от 12.06.2009 год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3325/15.06.2009 год. на нотариус рег.№ 396 от НК за сумата 15 000 лв.- неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на заявлението до окончателното му изплащане, както и в частта относно деловодните разноски над сумата 1156.64 лв.до пълния претендиран размер.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което иска отмяната му и произнасяне по същество от касационната инстанция.
Излага подробни съображения за необоснованост на въззивния съдебен акт и допуснато от БОС нарушение на същественото процесуалното правило на чл.418, ал.3 ГПК, доколкото в разглеждания случай изискуемостта на вземането за неустойка не е поставено в зависимост от друго съдържащо се в договора за спогодба условие, а единствено от обективния факт на неосъществено плащане на главния дълг.
В депозираното към частната касационна жалба изложение по чл.274, ал.3, т.2 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Позовавайки се на несъответствие на дадено от въззивния съд разрешение по обусловилите крайния изход на делото въпроси на процесуалното право/ неточно квалифицирани като материалноправни/, а именно: 1. „Следва ли в заповедното производство заявителят да представя документ, с който да доказва отрицателния факт на договорно неизпълнение на длъжника? ; 2. В коя хипотеза на чл.417 ГПК следва да се изисква документ по чл. 418,ал.3 ГПК?” частният жалбоподател твърди, че по отношение на тях е налице противоречие в практиката на съдилищата, както същите се явяват едновременно и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу въззивен съдебен акт от категорията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел за основани на закона изводите на БРС, че по реда на чл.418, ал.2 ГПК, във вр. с чл.417, ал.3 ГПК може да се претендира единствено уговорената между страните по конкретна сделка, сключена в писмена форма и с нотариална заверка на подписите пряката, престация, каквато в случая се явява само сумата 12 459 лв. – признато от длъжника [фирма], парично задължение, за което солидарно по реда на чл.101 ЗЗД са се задължили и ФЛ – А. Б. и К. Б..
Счетено е в тази вр., че доколкото заявеното вземане за неустойка е свързано с настъпване на последващи сключеното споразумение обстоятелства, каквото е виновното неизпълнение на поетото с него главно задължение, т.е. стоящи извън изпълнителното основание, то преценката за евентуалното им осъществяване излиза извън пределите на дължимата в заповедното производство формална проверка относно редовността на документа от външна страна, възложена на съда.
Следователно решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, като значими за крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на тях не са осъществени специфичните законови изисквания, свързани с визираните от страната критерии за селекция- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол.
Съгласно разясненията в т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната, за да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е необходимо правният въпрос, разрешен от въззивния съд, обусловил изхода на обжалвания съдебен акт, да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен или въззивен съд, или на отделен състав на ВКС, като последният следва да е постановен при действието на ГПК/ отм./, а такива данни по делото няма. В случая частният жалбоподател не само не е приложил съдебни актове, в подкрепа на твърдяното противоречие, но не се е и позовал на конкретни определения или решения на съдилищата, които да го обосновават.
Неоснователен се явява и доводът за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на БОС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Освен, че частният жалбоподател не е аргументирал въведения от него втори критерий за селекция, тъй като съдържанието му според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия текст, то наличието на трайно установена правилна съдебна практика на ВКС по формулираните от частния жалбоподател правни въпроси, израз на която е и определение № 548/12.07.2010 год., по ч.т.д.№ 434/2010 год. на ІІ-ро т.о на ВКС, изключва приложението му, щом липсват доказателства за необходимост тази практика да бъде изоставена, за да бъде възприета различна.
Що се касае до оплакването за неправилност на правните и фактически изводи, изградени от БОС, при удостоверено от съдържанието на документа по чл.417, т.3 ГПК възникване на вземане за неустойка в конкретно определен размер при неизпълнение на главното парично задължение, признато от длъжниците с подписване на спогодбата, то те дори и да са основателни, не подлежат на обсъждане, щом не са доказани процесуалните предпоставки за допускане на касационния контрол, уреден по действащия ГПК не като задължителен, а – факултативен, доказателствената тежест за които е на частния жалбоподател .
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд № ІІІ – 367 от 14.12.2009 год., по ч. гр.д.№ 548 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: