3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
С., 15,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 800/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. К. А. и Х. К. М. и двамата със съд. адрес –[населено място] против определение № 1568 от 31.05.2010 г. по ч.гр.дело №1191/2010 г. на П. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите подробно са интепретирали фактите по спора, като са проследили развитието му до постановяване на обжалваното определение.Направили са извод, че се поставя въпрос / непосочен/ от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Възпроизвели са текстуално нормите на чл.266 ТЗ, чл.268 ТЗ и чл.269 ТЗ, като отново са изложили данни относно завеждане на иска и страните по него. Посочили са още, че вписване на заличаване на дружеството от търговския регистър, заличавало правосубектността на юридическото лице и „ единствената пречка съдът да се произнесе по повдигнатия пред него спор било по-ранното приключване на производството по ликвидация на търговеца”. От този довод е изведен и извод, че липсвала правна норма, която да регулира „процесуалното поведение на участниците в процеса при подобна хипотеза”, но въпреки това съдът не бил освободен от „ възможността, предоставена му от закона да уреди така създалото се положение”. Развити са и доводи, свързани с приложението на чл.2 ГПК, подробно обосноваващи, че съдът бил задължен да се произнесе по всяка сезирала го молба. В тази връзка са разгледани способите за попълване празноти в закона и е цитирано в подкрепа на разбирането на касаторите- ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г., което е и приложено. Интерпретирани са отново мотивите на обжалавния съдебен акт, като е посочено, че касаторите не могат да получат защита чрез иск по чл.98 ТЗ, с оглед това, че няма задължение, което събирателното дружество да не е изпълнило по отношение на тях.Страната подробно е развила и разбирането си за незаконосъобразност на осъществената ликвидация на дружеството, както и относно заличаването на търговеца в търговския регистър. Други доводи не са развити.
Касаторите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който считат, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, развитото разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и посоченото тълкувателно решение само по себе си не обосновава довод за приложно поле на нормата, не само поради липса на посочен и разрешен с него конкретен правен въпрос, в противоречие с изводите на въззивния съд, обусловили правния резултат по спора, но и поради това, че то разяснява регламента на самото производство по допускане на касационно обжалване.
Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, предполага обосноваване от страна на касаторите, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Освен това касаторите са изложили и вътрешно противоречиви доводи, които са счели относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от една страна са заявили, че липсва правосубектен ответник по спора, от друга са поддържали че въззивният съд е следвало да продължи производство и „ да уреди така създалото се фактическо положение” ,без самите те да обосновават в лицето на кого следва да продължи процеса след като не е налице ответник, нито негови правоприемници. Общо посоченото за празнота на закона също не се обосновава правно като довод, тъй като страната само е възпроизвела текстуално разпоредбите на чл.266, чл.268, и чл.269 ГПК и не е посочила в какво се състои празнотата в уредбата. Този довод не е бил обвързан и от поддържаното по отношение приложението на чл.2 ГПК. Още повече, че в случая е налице произнасяне по подадената искова молба, както от първостепенния съд, така и по реда на инстанционния контрол при прекратяване на производството и от въззивния, които са отчели, че с оглед липсата на ответник не може да бъде осъществявано валидно процесуално правоотношение- обстоятелство принципно и еднозначно изяснено като правна последица, както в доктрината, така и в практиката.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1568 от 31.05.2010 г. по ч.гр.дело №1191/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: