3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 22.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1020/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на В. И. М. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение №105 от 07.07.2010 г.на Варненски апелативен съд/ ВАС/ по в.т.д. №140/2010 г., с което е потвърдено решение №40/28.12.2009 г. на ОС-Силистра по т.д. №37/2009г. ,в обжалваната част, която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.С. за присъждане на сумата от 20 000 лева като част от общия размер на отхвърлената искова претенция от 60 000 лева-стойност на дружествен дял на ищеца в качеството му на бивш съдружник в ответното търговско дружество , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Иска се отмяна в обжалваната част и произнасяне по същество от касационната инстанция в насока уважаване на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.Сочи се и се прилагат копия от казуална практика на ВКС.
Ответното застрахователно дружество е депозирало писмено становище за неоснователността на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане стойността на дружествен дял на ищеца в качеството му на бивш съдружник в ответното търговско дружество. На базата на данните в изготвените и приети в хода на делото пред двете инстанции икономически експертизи и като е приложил разпоредбата на чл.125 ал.3 от ТЗ , за да отхвърли иска съдът е преценил, че във всички случаи независимо, дали активите по баланса към датата на напускане на съдружника са оценени по пазарна стойност или по тяхната историческа стойност, т.е. към датата на придобиването им и по които са отразени в счетоводния баланс, то дружественият дял се явява отрицателна величина , доколкото пасивите по баланса надвишават по стойност активите му изчислени и по двата варианта.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора: как се определя дружествения дял в хипотезата на чл. 125 ал.3 от ТЗ, по какви стойности следва да се оцени имуществото на едно О., при определяне на стойността на дружествения дял, който се дължи на напусналия съдружник ,съгласно чл.127 от ТЗ и следва ли да се прибавят към активите по баланса и такива, които не са отбелязани в последния. Като съдебна практика противоречаща на правните изводи на съда се сочат съответните съдебни решения по конкретни казуси на ВКС, извън задължителната такава и на съдилищата в страната.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая, така формулираните като обуславящи волята на решаващия съд правни въпроси, по същество са несъотносими към въпросите и обстоятелствата, които съдът е разгледал и на които се е позовал за да отхвърли иска, а именно: във всички случаи независимо, дали активите по баланса към датата на напускане на съдружника са оценени по пазарна стойност или по тяхната историческа стойност, т.е. към датата на придобиването им и по които са отразени в счетоводния баланс, то дружественият дял се явява отрицателна величина, доколкото пасивите по баланса надвишават по стойност активите му, независимо от това, дали са изчислени по историческа или по пазарна стойност , със или без допълнителните активи, неотразени в баланса съставен към датата на напускането на съдружника-ищец. По отношение на въпроса за това, какво представлява самият дружествен дял и разликата му с ликвидационния дял е налице задължителна практика на ВКС от категорията на задължителната : Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. №504/2008 г. на ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и разглежданото въззивно решение не противоречи по този въпрос на отговора даден в цитираното решение на ВКС. Наличието на задължителна практика по даден правен въпрос изключва приложението на основанието за допускане до касация по т.2 на чл.280 от ГПК, доколкото с решението по чл.290 от ГПК наличието на противоречия в по-старата казуална практика на съдилищата е преодоляно.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №105 от 07.07.2010 г.на Варненски апелативен съд/ ВАС/ по в.т.д. №140/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.