3
Ч.т.д.№18/11 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 01.03..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 18 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на М. Д. П. от[населено място] извор , обл. Л. срещу определение № 387 от 14.10.2010г. по в.ч.гр.д № 512/2010 на АС-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 518 от 29.07.2010 г. по гр.д. № 186 /10 г. на ОС-Ловеч, с което е прекратено производството по иск на касатора с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лева- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди: претърпени страдания от смъртта на своето дете при ПТП срещу [фирма] –София и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност / чл. 105 от ГПК / за разглеждане от съда по местоседалището на ответника-С. градски съд/СГС/.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че са налице значими за спора правни въпроси, които, с оглед изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са за определяне на местната подсъдност на искове с правно основание чл.226 от КЗ срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” за заплащане на застрахователно обезщетение .
Според жалбоподателя, на посочените въпроси в обжалваното определение са дадени отговори , които са в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че за определяне на местната подсъдност на искове с правно основание чл.226 от КЗ срещу застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” за заплащане на застрахователно обезщетение се прилагат общите правила за местната подсъдност, съгласно чл. 105 от ГПК. Този извод е обоснован с констатациите, че се касае за иск, с който се търси ангажиране на договорна отговорност, а не на деликтна и следователно правилата на чл.115 от ГПК относно изборната подсъдност са неприложими.
Така направените правни изводи са в разрез с постоянната практика на ВКС по обуславящите изхода на правния спор правни въпроси. При действието на ГПК от 2007 г. и по-специално на чл.113 от новия процесуален кодекс в редица свои актове / Определение №214 от 15.03.2010 г. по ч.т.д. № 173/10 на ВКС, ТК, ІІ т.о. , Определение №95 от 05.02.2010 г. по ч.т.д. 70/10 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/ ВКС приема, че ищците по иска по чл.226 от КЗ се явяват потребители на застрахователни услуги, съгласно пар.1 от ДР на КЗ, било то като застраховани лица, било то като трети ползващи се лица, било то като трети увредени лица и прочие . Следователно в качеството им на потребители за тях са приложими правилата на чл.113 от ГПК относно това, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес, която разпоредба като специална изключва приложението на общото правило на чл.105 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК и такова следва да се допусне, а по същество на частната касационна жалба,7 следва да се отмени обжалваното определение на въззивния съд, заедно с потвърденото първоинстанционно такова като постановено при съществено процесуално нарушение при прилагането на процесуалните разпоредби относно местната подсъдност на спора по настоящето дело.
Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 387 от 14.10.2010г. по в.ч.гр.д № 512/2010 на АС-Велико Търново, КАКТО И потвърденото с него определение № 518 от 29.07.2010 г. по гр.д. № 186 /10 г. на ОС-Ловеч, с което е прекратено производството по иск на М. Д. П. от[населено място] извор , обл. Л. с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ срещу [фирма] –София за сумата от 100 000 лева и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност / чл. 105 от ГПК / за разглеждане от съда по местоседалището на ответника-С. градски съд/СГС/.
ВРЪЩА преписката на Окръжен съд-Ловеч за извършване на последващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: