т.д. №935/10 по описа на ВКС, ТК, 2-ро т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 01.02.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №935/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-с. Б., обл. П. срещу решение №191 от 13.04.2010 г.на С. апелативен съд/ С./ по търг.д. №2879/2010 г., с което е отменено решение №157/31.07.2009 г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 62/2007 г. и искът на касатора срещу Д. С. А. като [фирма]-гр. Благоевград за сумата от 20 836,40 лева, ведно със законните последици е отхвърлен като недоказан по основание.
Излагат се доводи и оплаквания незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, без да посочи и приложи съответните съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник изразява становище за недопускане до касация на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.373 ал.1 от ТЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач за погиването на товар на ищеца при изпълнение на договор за превоз сключен между страните. Решаващият състав на базата на събраните писмени доказателства и свидетелски показания е приел за доказано, че стоката-предмет на извършения от служител на ответното дружество превоз е собственост на ищеца и че същата е погинала при възникнал по време на превоза пожар в ремаркето на камиона на превозвача. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че договорът за превоз, от който ищецът твърди, че черпи правата си, е бил сключен чрез спедиторска фирма [фирма] по възлагане от трето лице „В. изба-Л.” в сградата на която е станало и предаването на превозвача на погиналия в последствие товар. От така изложените факти, съдът е заключил, че не се установява сключването на договор за превоз между ищеца и ответника-превозвач с посредничеството на посочения спедитор. Договорът за превоз е сключен между трето лице като товародател и ответника като превозвач, поради което и последният не следва да отговаря спрямо ищеца за погиването на товара на посоченото договорно основание в хипотезата на чл.373 ал.1 от ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая жалбоподателят сочи като правен въпрос този, дали въз основа на установените факти по конкретното дело се достига до извода, че ищецът не е страна по договора за превоз. Този въпрос, обаче касае обосноваността на конкретното обжалвано решение. Той не е по тълкуването и прилагането на конкретна правна норма и в този смисъл няма характеристиката на правен въпрос. Обосноваността на съдебното решение е от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване. Евентуалната необоснаваност на съдебното решение, би имало значение при разглеждането на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и при преценка на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. В тази фаза се изисква изрично формулиран правен въпрос, който от една страна да е обусловящ изхода на спора и същевременно да попада в една от хипотезите по чл.280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №191 от 13.04.2010 г.на С. апелативен съдпо търг.д. №2879/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: