2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 01.02.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №919/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-[населено място], обл. П. срещу решение №778 от 04.06.2010 г.на П. окръжен съд по в. гр.д. №1061/2010 г., В ЧАСТТА , с която е потвърдено решение №2410 от 08.10.2009 г. на П. районен съд, постановено по гр.д.№2761/2008 г. В ЧАСТТА , с която е осъден касаторът да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол-София сумата от 4 729,45 лева-неустойка за забава на плащането на девета вноска от цената по договор за приватизационна продажба от 07.05.1998 г., включително и в частта за разноските.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение В ЧАСТТА , с която е потвърдено решение №2410 от 08.10.2009 г. на П. районен съд, постановено по гр.д.№2761/2008 г. В ЧАСТТА , с която е осъден касаторът да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол-София сумата от 4 729,45 лева-неустойка за забава на плащането на девета вноска от цената по договор за приватизационна продажба от 07.05.1998 г., въззивният съд е приел, че между страните по делото е налице договорно отношение, по силата на което държавата в лицето на органа по приватизацията е прехвърлила на ответното дружество-купувач правото върху акции от капитала на [фирма]-С. срещу задължението на същия да заплати договорената цена на годишни вноски, според уговореното в самия договор. Купувачът не е изпълнил точно задължението си за заплащане на девета годишна вноска в размер на 86 450,55 лева с падеж 07.05.2008 г. като е допуснал забава за периода 08.05.-26.06.2008 г.. Съгласно уговорката за неустойка в т.11.2 от приватизационния договор и с оглед установената забава решаващият съд на базата на прието заключение на счетоводна експертиза прави извод за дължимостта на претендираната неустойка до присъдения размер. Същият не разглежда възражението от страна на ответника за нищожност на клаузата за неустойка като противна на добрите нрави, поради липса на краен предел на начисляване, доколкото това възражение е наведено със самата въззивна жалба т.е. след изтичане на преклузивния срок за това, съгласно чл.133 от ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон / чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД/ и за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила / чл. 133 от ГПК/, доколкото въззивният съд е отказал да разгледа възражението за нищожност наведено за пръв път във въззивната жалба. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №778 от 04.06.2010 г.на П. окръжен съд постановено по в. гр.д. №1061/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: